Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Борис Христов - на първо място сред състав от звезди в спектакъл на „Дон Карлос” през май 1958 година

Борис Христов в ролята на Филип ІІ в "Дон Карлос" от Верди
Ще излъчим цялостен запис на операта „Дон Карлос” от Верди. В годината, когато се навършва столетие от рождението на Борис Христов ще слушате великия бас в една от коронните му роли - Филип ІІ. Запис от спектакъл в Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон с дата 12 май 1958 година. Критици и меломани постигат завидно съгласие: това е най-хубавият запис на Борис Христов в ролята на могъщия испански монарх! Статистиката отчита, че в кариерата си певецът се е появявал на сцената с мантията на Филип ІІ 158 пъти.
Дебютът е през 1950 година в Театро Комунале във Флоренция.
„Когато ми предложиха да пея Филип бях обзет едновременно от възторг и страх”, спомня си Борис Христов първия досег с ролята. „Познавах операта. Бях слушал някои от ариите на плоча, а я гледах един единствен път във Виена по време на войната. Артистите от Щаатсопер пееха на немски. Добри певци, с усет за мярка. И постановката бе хубава, но не получих някакво определено впечатление. Героят изглеждаше сложен и цялостен като малцина други. Интригуваща бе историческата реалност около Филип ІІ. Открих много книги и изследвания относно характера му, както и отношенията с Карлос и кралицата. После преминах към Шилер. Сравнявах неговата трагедия с френските и италиански либрета, използвани от Верди. Започнах от нула – без да имам предвид някакво изпълнение, сиреч модел. Анализирах партията, като отделях изключително внимание и на оркестъра (твърде важен в тази опера), както и на ремарките на автора: не така многобройни, но пък съществени.
Веднага предпочетох изданието на „Дон Карлос” в четири действия. Оригиналът за парижката опера на места е твърде многословен, а френският език (макар и полезен, за да се разберат някои виждания на автора) не е най-подходящият за вердиевия музикален изказ”, смята
Борис Христов. Версията в четири действия му се струва по-стегната и силна, а и по-смела. Тъкмо тази версия възпроизвежда на сцената Лукино Висконти през 1958 година в Лондон. Постановката му се превръща в еталон и се мултиплицира години по-късно.
Ето още от Борис Христов: „Този „Дон Карлос” бе изключително представление, свързано за мен с особени преживявания. Познавах диригента Карло Мария Джулини. Бяхме работили с него вече няколко пъти. Познавах разбира се и Тито Гоби.
Ценях високо сценичните постижения на тенора Джон Викърс. Никога обаче не се бяхме срещали с Лукино Висконти – изключително сериозен, с изискан вкус и впечатляваща интелигентност. По време на репетиция го помолихме да ни даде напътствия в сцената с Филип и Родриго. Отговорът бе: „Направете го вие, аз ще ви наблюдавам…” Погледнахме смаяни, а той ни довери: „Така е добре. Нямам какво да кажа. Вие сте съвършени!” На друга репетиция Борис Христов и Висконти обсъждали голямата ария на Филип от V к. Прочутият режисьор бил удивен: „Пеете толкова добре в тази сцена! Създавате изключителна атмосфера…Бих искал да я подчертая. Какво ще кажете в дъното на сцената до леглото да стоят двете големи кучета, вместо в градината…” Лукино Висконти имал наистина фантастични идеи, но Борис Христов се замислил и за недостатъците. Ами, ако кучето започне да се прозява по време на арията? „Прав сте”, съгласил се режисьорът. „Но има и по-лош вариант. Ако кучето се прозява, публиката ще се развесели. Разлае ли се обаче, ще трябва да спуснем завесата и да се прибираме у дома…”
Премиерата на „Дон Карлос” в Кралската опера се превръща в бляскав фойерверк. В залата на 9.05.1958 година са куп знаменитости, сред които Ингрид Бергман, Лесли Карон, сър Джон Гилгууд…Знаменитият шекспиров актьор с нескрито вълнение и възторг поздравява
Борис Христов в гримьорната за изумителното превъплащение в ролята на Филип ІІ. Ентусиазмът на публиката е неудържим. Бурните овации твърде много удължават спектакъла. Никой не мисли как ще се прибере вкъщи, тъй като Лондон е под обсада- стачкуват транспортните работници. Мнозина поемат пеша или пък са принудени дълго да чакат такси…Възторгът от премиерата на „Дон Карлос” в Ковънт Гардън очаквано се излива и в печата. Пърси Картър пише в Дейли Мейл: „Неудържим ентусиазъм, заради българския певец! Той сътвори истински триумф с ролята на Филип ІІ.” А в „Дейли Телеграф“ се появява следното заглавие: „Борис Христов – на първо място сред състав от звезди!”
Ето как изглежда споменатият състав от първокласни артисти: Борис Христов в ролята крал Филип ІІ, Тито Гоби е Родриго, холандското сопрано Гре Броуенстийн – кралица Елизабет, Дон Карлос – Джон Викърс, принцеса Еболи - Федора Барбиери, Великият инквизитор - Майкъл Лангдън. С участието на хора и оркестъра на Ковънт Гардън, обединени от диригентската палка на Карло Мария Джулини. Слушайки този запис, имаш усещането, че Борис Христов е надскочил неимоверно всички познати интерпретации до този момент. Той разкрива с изумително майстор всеки детайл от образа на Филип ІІ – така сложен и многопластов. Пред биографите си Крало Курами и Маурицио Модуньо певецът споделя: „Трябваше да предам физически, чрез жест душевността на Филип ІІ. Най-силно ме порази портретът на Санчес Коело. Там лицето на краля изразява загадъчно сливане на мъка и сила, което ме очарова. Видях портрета на Ел Греко и съзнанието ми запечата една или друга подробност. После с грим и мимика получих образа на Филип ІІ. Показах неговия гняв и нервност, но и крайна несигурност, колебанието, надеждите му…Осветлих чувството му за вина и мъчително разкаяние. Подтиснатата чувственост и най-вече безкрайна, горчива самота. Трагичното величие на този несравним образ се дължи именно на сблъсъка в една деликатна душа между чувства и дълг. Между безутешна човечност и мъчителна царственост…”
Особена възхита сред меломани и критици предизвиква знаменития монолог на Филип ІІ - най-висше достижение на Борис Христов. Карл Льобл допълва представата: „Първата фраза от тази ария е едно ужасяващо откровение. Борис Христов ни кара да преживеем като зрители този лишен от любов живот. Гордият му глас, чийто тембър сякаш съвпада със същността на ролята, притежава изключителна лична и стилна изразност. Този глас ни помага да разберем преди всичко героя и едва тогава служи на белкантото. Борис Христов очертава образа с безброй нюанси в жестовете и мимиката. И този герой не е карикатура на крал, а човешко същество от плът и кръв…”
През 1982 година великият певец каза сбогом на своите почитатели от сцената на Театро Реджо в Парма тъкмо в ролята на Филип ІІ. Единайсет години по-късно Борис Христов си отиде от този свят. По този повод Джорджо Пестели пише в Ла Стампа: „Всеки път, когато някой гледал Борис Христов види друг певец в изпълняваните от него роли, очаква от устата му да излезе неговият глас. Толкова абсолютна бе идентификацията между тембъра и героя, достигната от този несравним артист в годините след Втората световна война. Борис Христов бе самото превъплъщение на властта, която прикрива страданието, породено от знание и духовна сложност. Сливането му с образа на Филип ІІ извикваше спомена за разказаното от Кроче в книгата „Неаполитанските театри”. За испанските актьори от ХVІІ век, които „така се вживявали в изпълняваните от тях роли, че после осем дни след това никой не можел да говори с тях като с обикновени хора…” Така бе и с Борис Христов. Кой би дръзнал за заговори с него, след като го е чул как сразява фламандските пратеници в „Дон Кралос”. Как наказва кралицата или укорява Поза с неговото „r“ в „sempre”, продължаващо да вибрира след паузата, сякаш разпростряла се над замръзналата в мълчание публика…”

Съдържание на операта

събота, 15 февруари, от 20.00 часа

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна