Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Тъй като музиката не притежава образец в природата и не изказва понятийно съдържание, то за нея може да се разказва само със сухи технически определения или с поетични фикции. Царството и действително не е „от този свят”.” – пише Едуард Ханслик. Като музиковед и музикален критик Ханслик пропагандира наследството на Й.С.Бах, Хендел, Бетовен (когото сравнява с Шекспир). Централно понятие в неговите музикално-естетически трудове е „абсолютната музика”. От 1848 г. сътрудничи на „Виенер Цайтунг”, по-късно и на „Ди Прессе”. Ханслик е един от най-авторитетните музикални критици в Европа от онова време. От 1861 г. е професор във Виенския университет. Теорeтичните му трудове са събрани в 13 тома. Той е привърженик на Брамс и противник на Вагнер, Хуго Волф и Брукнер в прочутото противопоставяне между брамсианци и вагнерианци, разразило се във Виена във втората половина на ХІХ век.
