Това рефинансиране означава, че трябва да покриват всички останали съпътстващи разходи по учредяване на ипотека, защото този кредит е задължително с обезпечение недвижим имот. Там има също едни разходи, които всеки един трябва да ги знае и да си направи сметката, дали му е изгодно или не. Ако ние сега се договаряме с клиента, че той ще се откаже от недвижимия имот, когато не е в състояние да изплаща своите задължения, тогава банката трябва да изчислява рисковете до края на периода на погасяване на кредита, а той е 30-годишен, все пак рискът е доста голям. Тогава ще се прави по-голямо сконто и това означава, че хората трябва да разполагат с по-голям размер собствени средства, за да покрият стойността на жилището.
За да има смисъл рефинансирането на съществуващия ипотечен кредит, лихвата трябва да е поне с процент и половина по-ниска от текущата. Изчисленията са на финансовия анализатор Десислава Николова:
Колкото по-висок е размерът на таксата за предсрочно погасяване, толкова по-ниска трябва да е лихвата на новия заем, от този, който се рефинансира. Абстрахираме се от останалите такси по заема, които има. Тогава лихвата на заема, който трябва да рефинансираме и да имаме изгода, евентуално от едно такова рефинансиране, трябва да е с около процент, процент и половина по-ниска, за да компенсира разходите.
