Качеството в изкуството не се измерва във финикийски знаци и това е основно разбиране. Но съм убеден също така, че отношението към изкуството е въпрос на държавна политика и дългосрочна стратегия. За мен инвестицията в музиката, в изкуството, в културата въобще, няма алтернатива - из интервю на Светослав Борисов.
Светослав Борисов - диригент на Държавна опера Варна, постоянен диригент на Камерен оркестър Шьонбрун във Виена и главен художествен ръководител на Камерен оркестър Con fuoco в Грац бе гост на Метроном на 15 и 22 май. В разговор с Елена Хубанова, младият, талантлив и с широка култура диригент засегна както лични, свързани с творческата му кариера теми, така и проблемни и болезнени за състоянието на културата ни днес въпроси. Неговата гражданска позиция намери място в проблемната ни рубрика „Трибуна Метроном”, а в началото на интервюто ще чуете и интересни подробности за житейския му път на музикант. Той принадлежи към генерацията талантливи и динамични диригенти на новото време. През 2010 г. защитава с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране в класа на професор Мартин Зигхарт. След това се квалифицира в майсторски класове при именити диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, Сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и други. Непосредствено след дипломирането си гостува и на Държавна опера Варна, където от 2012 г. е назначен за диригент.
По повод гастрола на Варненския оперен театър на сцената на Софийска опера и балет с операта „Ернани” (2012), проф. Боянка Арнаудова пише във вестник „Култура”:
Откритието на вечерта беше диригентът Светослав Борисов - млад, динамичен, с красив жест, знаещ какво иска от оркестъра и как да го поиска. Веднага си пролича немският маниер - в точност, елегантност, в поддържане на нерва на спектакъла, в музикантското отношение, с което свързва сцена и оркестър.
Репертоарът му включва заглавия като „Дон Карлос”, „Травиата”, „Eрнани”, „Севилският бръснар”, „Летящият холандец”, „Сватбата на Фигаро”, „Любовен еликсир”, „Кармен”, „Отело” и други, както и множество симфонични творби от класически и съвременни композитори. Ценно е сътрудничеството му с оркестри като Бетовен оркестър в Бон, симфоничните оркестри на Бохум, Бранденбург и Гьотинген, Камерния оркестър на Лозана, Националния симфоничен оркестър на Дания, Оркестъра на Алгарве - Португалия, Филхармоничния оркестър Арад - Румъния, Симфоничен оркестър на Гьор - Унгария, Филхармония Теплице - Чехия и други.
