Дъщеря ми, която е магистър фармацевт беше чела в интернет за мурсалския чай. Най-напред започнахме с 3 декара, като разсада взехме от Смолян, засяхме го през 2010-а година през ноември. Почвата, климатът е полупланински, намира се в село Красново. Мястото е на един скат, който е доста подходящ за отглеждането на мурсалския чай. След като засяхме 3 декара, започнах да се интересувам и да чета от книги, разказва Атанаска.
Преди 3 години разбрах, че това е застрашен вид. Проверих как стоят нещата, взех семенен материал и направихме една проба, засяхме го, стана коренът и от него направихме 100 корена. От тях започнахме да отглеждаме семена, вегетативно, а тази година вероятно ще отгледаме ин витро растение, разказва Кирил.
В много случаи редките растения не се подават на култивиране. Това се дължи на различни причини – биологични и екологични. Всяко растение изисква специфичните за него условия и съответно може да се отглежда и се развива добре при определени – вид почва, влажност, осветеност, надморска височина., За наша радост мурсалският чай е едно от изключенията. Той е „отличник” по адаптивност и култивирането му е много успешно. В естествените находища той е разпространен между 1000 и 2200 метра надморска височина. В култивирани условия обаче той вирее добре и се отглежда промишлено от 60 м надморскта височина нагоре. Атанаска Андонова го отглежда в землището на село Красново на около 500-600 метра надморска височина. За първи път опити за култивираето на мурсалския чай са направени от доц. Люба Евстатиева през 1998 година в Софийското поле. А след това първите промишлени масиви с култивиран мурсалски чай са създадени в района на Добруджа. След това, заради голямата перспектива за култивирането на вида той започва да се отглежда и на други места в страната.Технологията а култивирането означава да дадеш на растението най-необходимото и в същото време да го произведеш най-евтино, за да бъде конкурентно на пазара. Така че, наподобявайки условията на естествената среда, повишаваме добива и тяхното качество.
Независимо, че изследваните култивирани растения показват качества в някои от случаите по-добри от тези в природата, все още много хора търсят непременно билки от диворастящи лечебни растения.Отглеждането на култивирани площи е един от най-добрите начини за опазване на диворастящите находища ценни и застрашени видове като мурсалския и кримския чай. Така се осигурява суровина с добро, еднородно качество в големи количества. Това дава по-добри възможности за намиране на пазари, а и за преработката й в продукти, с многократно по-висока печалба.
Важно е също да се помни, че за да имат успех земеделските производители трябва да се запознаят с изискванията на лечебните растения, които имат интерес да култивират и да спазват технологиите на отглеждане.
