Макар че копривата е един от малкото видове лечебни растения, чиито находища се възстановяват бързо, добре е при събирането на стръкове и листа също да се оставя около 20-30% от находището необрано, за да се възстанови.
Иван Иванов, билкозаготвител от Червен бряг, е млад предприемач, но смята, че първата стъпка в дейността по събирането и съхранението на копривата е инструктажът на билкосъбирачите.
Бере се на стрък. Ние не я скубем, както правят / чувайки от колеги/. Хората, които работят при мен са дългогодишни билкосъбирачи. Инстуктажът на берачите минава така - всяка сутрин се събираме - инструктираме за транспортирането, как да се берат - конкретно - да се коси със сърп или коса. Да не се скубе коренът, защото на следващата година няма да има реколта. Копривата не трябва да се бере със семето.
Използваме копривата целогодишно за храна, а рано на пролет предпочитаме супата, като общо тонизиращо средство. Едва ли се замисляме защо е толкова предпочитано това растение. Съдържанието на белтъчини в прясната коприва е около 3,7%, а в изсушената - до 25%. Копривата съдържа богат набор от витамини - 12 на брой, сред които на първо място са тези с мощно антиоксидантно действие - А и С.
В България масово се събира билката и се изнася в чужбина. Копривата е един от най-много тонажните видове, от който се събират повече от 100 000 килограма годишно. Иван Иванов разказва какъв е бил тазгодишният му добив.
Специално за тази година може да се каже, че имаше доста голям добив на коприва. Пазарната стойност също е по-добра от миналата година. В сушено състояние масово се купуваше на цена от 2,50. Един берач получава на ден около 40 лева.
Основно това са безработни хора. Тази година сме направили 4 тона и половина в сушено състояние. Рандемънат на копривата е 5,50 към едно, това ще рече от 5 кг сурова се получава 1 кг сушена. Имахме 20 тона сурова тази година.
Фирмата се състои от 12 човека - трима отговарят за продукцитя. Те отиват по местата, купуват от берачите.
Нашите усилия са насочени към създаването на технология за извличане само на хранителните вещества от цялото растение. Прахът, който получаваме от листа и връхчета, е много подходящ консуматив за целогодишно използване. Сухата маса има около 18 процента висококачествен протеин, който по аминокиселинен профил се изравнява с този на соята. А смятаме, че соята е еталон, защото нейният протеин е близък или по-добър от този на месото. За един сезон някъде от 500 до 800 кг преработваме суха маса, разфасоваме я в пакетчета по 50 грама. От добиването на коприва като билка се получават приходи. Вътрешната ми убеденост е, че от това производство се печели. Не е кой знае колко, но все пак в един период от време заема времето на хората. Моят баща ми е казвал - Америката се намира в България, стига човек да може да я реализира. Много активни хора има в България, които печелят от природата, никой не е забранен да започне една такава дейност. Аз съм обиколил света и знам, че от България по-хубав райски кът няма на света, където може да се направи от природата пари.
Освен ценна хранителна добавка копривата е търсена суровина при производството на козметични продукти - кремове, лосиони и шампоани. По света се използва за производство на устойчива зелена боя, от стеблото, а жълта боя се извлича при сваряване на корените. От коприва се прави още хартия, въжета. От историята знаем, че униформите на армията на Наполеон били от коприва, а Елизабет I спяла в копривени завивки.
От копривата може да се направи изключително тънка нишка, която е доста по-мека от памучната. Освен това специалистите са изчислили, че производството на коприва може да бъде по-евтино от това на памука.
И едно от най-важните неща - при отглеждането на коприва не се използват пестициди и инсектициди, тъй като растението е изключително устойчиво. И за разлика от памука, на който му трябва топъл климат, копривата вирее добре почти навсякъде и както казахме вече особено комфортно се чувства върху стари сметища.
Няма съмнение, че копривата има голям потенциал, само трябва да се научим да го използваме.
