Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Област Стара Загора е един от най-активните райони в страната с най-голям брой изкупвателни пунктове на лечебни растения - 37. През последните две години част от тях са закрити, но има много новооткрити и тенденцията в броя им се запазва. Най-много - 12 на брой са в Казанлък, в Павел баня - 9, в Мъглиж - 7, в Стара Загора - 6. В тях се извъшва и първична обработка на лчебни растения. Над 40 процента от лекарствените препарати са от растителен произход. Бъгария е на едно от първите места в света по производство и износ на билки и е на първо място в Европа. Германия е най-големият ползвател на суровина от България. Един от най-големите концерни в Германия и света за търговия и преработка на лечебни растения има дългогодишни договори с една от най-големите фирми у нас за изкупуване и износ на диворастящи и култивирани билки. Собственикът Веселин Величков твърди, че бизнесът е много печеливш, въпреки голямата конкуренция. Българската фирма събира, пакетира и изнася над 30 вида култивирани и диворастящи лечебни растения Основните билки са мента, маточина, салвия, лавандула, бял риган, слез - култивирани. А от диворастящите - липов цвят, лайка, шипка, кестен, много са тези билки. Имаме договор с голяма германска фирма. Фимата прави заготовки за чайове, екстрахира и продава. Мого години сме работили с гъцки фирми, с турски също. И за САЩ сме изнасяли лавандула, преди години. Годишно изнасяме между 200 и 500 тона сухи билки. Краен продукт не произвеждаме. Правим суровини, които изнасяме. В Северна България се берат повече билки, тъй като там има по-малко земеделска работа. В старозагорско по-трудно правим количества, защото има голяма конкуренция за работната ръка, която е ромското население. И някои билки се налага да ги правим на по-голямо разстояние. Изчислено е, че около 300 хиляди роми всяка година събират билки и се прехранват основно с това. Може би 9-10 месеца от годината те събиат билки и с това се прехранват. Базата на старозагоската фирма разполага с машини за рязане, сотиране и балиране. 15 са работниците с постоянен трудов договор. Проблеми има при пръскането на земеделските площи, поради което трябва строг контрол. на качеството и чистотата на лечебните растения. При култивираните - лесно се контролира - казва Величков. Но при диворастящите контролът е по-труден, тъй като купуваме големи количества от много места. Няколко пъти имахме проблеми, оказва се че няколко пъти над допустимите норми пестициди има и имаме случаи на върната стока и вече много внимаваме къде събираме билките. Примерно сега имаме договор за лист къпина и в момента ние берем къпината между Шипка и Бузлуджа - високо в планината. Билките имат широко приложение. Напр. в козметиката - конският кестен или дивият кестен се прилага във всички помади. Ние имаме договор тази година за 60 тона кестени. Напр. бръшлянат - от него се прави лекарство за кашлица , белият трън - прави се лекаство за чения дроб. С над 18 хиляди тона годишно страната ни е една от четирите най.-големи износителки на билки в света. По-голямата част, обаче , се изнасят като суровини, след първична преработка, с не повече от 5% принадена стойност. Превръщането им в продукти осигурява неколкократно по-голяма печалба, както и много повече работни места, както това се случва с българските билки в Германия, Италия, Испания, САЩ. Цената на един тон български билки на международия пазар, която е средно 1400 евро е над 10 пъти по-ниска от средната цена в Япония, която е страна със силно развита преработваща индустрия. Два пъти и половина по-ниска остава цената на българската суровина пред крайните продукти, които предлага Франция. Швйцария постига средна цена от 7 700 евро, което е почти четири пъти повече от средната цена за България. Добавянето на стойност трябва да се случва колкото се може по-близо до находищата и основната печалба да остава при местните хора.Когато извличат ползи те стават най-ревностни защитници и ги опазват, за да могат и следващите поколения да имат поминък.
