Нашата съдебна власт има още какво да извърши, за да достигне тези общоприети стандарти на ефективност, на добро функциониране. Също така е ясно, че не всичко е лошо в нея и съществуват области и дейности, където се доближаваме много плътно или сме изравнени и работим по тези европейски стандарти. Това заяви в предаването „Неделя 150“ Драгомир Йорданов – директор на Националния институт на правосъдието.
Механизмът за сътрудничество и оценка е формален критерий, по който се оценява българската съдебна система от нашите европейски партньори, подчерта той и изтъкна обаче, че българската съдебна система вече е част от европейското правно пространство и решенията на българските съдилища са в състояние да засегнат 500 млн. европейски граждани. Това вече престава да бъде строго национален въпрос, това става европейски въпрос, каза още Йорданов. Той изтъкна, че една от най-важните цели е възстановяването или развитието на доверието в българската съдебна система.
За съдебната реформа Йорданов изказа мнение:
Струва ми се, че в момента имаме нужда от един малко по-цялостен преглед на това какво трябва да се направи и то в един малко по-дългосрочен период, а не просто за 1-2-3 години. Амбицията, която е заявена в публикувания проект за продължаване на съдебната реформа, е хоризонт от 7 години. Това, което ми се струва важно този път, че се случва, е, че тази форма на програмен документ е поставена на едно широко обсъждане. Другото хубаво, което виждам, е, че поне се заявява и дано да стане – едно желание тези промени, това оптимизиране на функционирането на съдебната система да се случи със съвместните усилия на различните власти – нещо, което до момента не винаги се е случвало. За да успее едно такова начинание, то трябва да бъде подкрепено във всички случаи от политиците, тъй като законодателната рамка, правилата на играта се установяват от тях. Материалните ресурси, които трябва да подкрепят едни такива промени, също зависят в огромната си част от изпълнителната и законодателната власт. Тези усилия трябва да бъдат припознати, трябва да бъдат подкрепени и отвътре, и от съдебната власт. Надявам се да се намери този минимум съгласие за важните неща, които трябва да бъдат направени през следващия доста дълъг период и това съгласие да обхваща и трите власти. Самостоятелни усилия, само от едната посока, срещащи съпротива от другите участници в процеса, няма да доведе до никъде. Струва ми се, че този път има и доста широка подкрепа от страна на нашите международни партньори.
По-важната част от това, което Националният институт на правосъдието прави, е обучението на бъдещите съдии и прокурори, каза още Йорданов и обясни:
Смисълът на това първоначално обучение е бъдещите съдии и прокурори да бъдат подготвени, преди да седнат на съдийската или се изправят на прокурорската банка, така че да бъдат готови да правораздават в името на народа, без да се учат за сметка на гражданите или за сметка на същия този народ.
През седмицата Йорданов беше награден със званието „Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция“. Този орден беше връчен лично от посланика на Франция в София на тържествена церемония. За отличието Йорданов каза:
Аз лично я приемам по-скоро като признание на усилията на много хора, които още преди 15 години създадоха Центъра за обучение на магистрати, в последствие прераснал в Национален институт на правосъдието, които още тогава прозряха необходимостта от такава институция и такъв модел на подготовка на българските магистрати, особено на младите от тях, на които принадлежи бъдещето. В момента 9-и випуск младши магистрати се обучава в Института. Според статистиката вече над 1/10 от магистратите в българската съдебна система са преминали през такава форма на обучение. Отзивите от колегите из страната са, че те се справят много по-добре сравнено с преди, когато такава форма на обучение нямаше и професията на съдията или прокурора се учеше в движение в практиката с цената на съответните пропуски, грешки, цената, за които пак плащат гражданите.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
