Какво ще стане, не знам, но бих препоръчал нещо на уважаемата комисия и на парламента. Там има един безспорен културен авторитет. Никой не може да ме заподозре в политически пристрастия към БСП, но аз препоръчвам професор Данаилов за председател на комисията. Това вече ще бъде добър знак, защото той е човек, доказал се във високата култура, включително в нейното управление. Това няма да стане и затова аз мисля, че творците в българската култура вече са в опозиция към това управление.
Според професор Каприев културата не се управлява с мениджърски средства:
Не зная как ще се развие ситуацията, но мога да ви кажа какво е станало досега. Ние имаме преди всичко един много, много лош знак. Аз не бих го нарекъл символ, а знак, и то знак, отправен към онези, които са продуктивни в културата, онези в България, които правят културата. Вижте какво е станало? Аритметични сметки са казали от ГЕРБ. Значи един човек, който е кръвно свързан с културата, какъвто е господин Цветан Цветанов, препоръча на друг, който има медия – г-н Валери Симеонов, т.е. това е нещо от областта на културата и медиите, да оставят начело на тази комисия един безспорно културен авторитет, какъвто е г-н Слави Бинев. Г-н Слави Бинев е културен авторитет не чрез нещо друго, а чрез създадените от него клубове със съответното културно нови и стил на живот, предполагам известни на мнозина. За тези, които правят култура, е ясно, че нашите политически управници гледат на културата като нещо, което може да бъде лесно организирано, както се изрази г-н Симеонов. Всяко нещо те така го гледат, но с културата нещата са малко по-деликатни. В културата ние говорим за лични натрупвания, творецът е персона, той е един. Тези натрупвания продължават в последните 140, 150, 160 години, ако мислим за модерна България, и тук идват някакви хора, които ми казват: "Всичко това няма значение. На всичко това може да му се махне с ръка. Всичките ваши умения и натрупвания са си наистина ваша лична работа, а обществото се интересува от това как се движат нещата, и ние ще ги движим както може".
Въпросът е, че онази култура, за която говорим, тя не е продуктивна. Тя не създава традиции, тя може да задоволява едни или други вкусове, но тя по дефиниция не може да създава традиции и това се доказва от собственото й развитие в собствената ни страна, т.е. ние поставяме един човек, който работи с културни модели, които не подлежат на по-нататъшно разгръщане.
Професор Ивайло Знеполски смята, че е добре, че културната общественост е реагирала на назначението на Слави Бинев:
Очевидно въпросът "защо" не заслужава отново по-голямо внимание, отколкото едно много голямо "не". Все пак добре е, че широката културна общественост реагира и изразява несъгласието и възмущението си, но това ни отпраща към един друг голям дефект на нашата партийна система – отделните партийни формации не се формират с оглед да отговарят на различните проблеми на обществото, не търсят компетентни хора в различните области, за да има някакво равновесие, а всичко се концентрира върху тези механизми, които носят власт и пари. Всичко останало изглежда маловажно и неинтересно.
Назначението е част от парламентарния шахмат с оглед на подкрепата и очевидно тук вече нещата се подреждат по съвсем друга логика, но също и съвсем порочна логика, защото това дискредитира Народното събрание и комисиите. Чуха се аргументи: "Абе много важно кой е начело на тази комисия, от тази комисия не зависи нищо". Ами добре, тогава затворете комисиите, след като не зависи нищо. Явно има някакъв формализъм, плюс цинизъм, който все още не може да се изчисти, но да се надяваме, че гласовете на широката публичност се чуват все повече и ще можем да се отърваваме от тези доста неприятни рецидиви.
Интервюто на Лъчезар Цветков с проф. Георги Каприев и проф. Ивайло Знеполски можете да чуете от звуковия файл.
