Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Казва се Кирил Василев и това е едва третата му книга, но отдавна е име, което се знае и уважава в средите на онези, които наистина разбират от поезия. Той не шуми около себе си и едва ли има профил с много „лайквания” във Фейсбук. Просто защото е от изчезващата порода талантливи, смислени и скромни автори. Писането му е директно, честно, с достойнство, философско, но далеч от умозрителността и скуката, които са чести спътници на такава поезия. Ето какво казва за него Ани Илков: Точно заради трите поетични книги на Кирил Василев има смисъл да се върнем отново към понятието за философска поезия. А Владимир Сабоурин коментира: Пред изличените граници на Рим и Вселената, където всяка точка може да се разглежда като център, тъй като периферията е станала безкрайна, първичният стоически жест на модерността е време да отстъпи на едно състрадание към твърде човешката смъртност на всичко и на един размисъл за нищото след нищото. Това е една от, ако не и най-добрата поетична книга, писана в последно време. Издателката Цветанка Еленкова представи в свой превод и „Галисийски песни” на Розалия де Кастро, която се счита за родоначалник на модерната галисийска литература.
