Нормално е политическа партия, която е в опозиция, да поеме ръководството на такава комисия. Това е практика не само в България, а в целия Европейски съюз, още повече че предложението е направено за първи път именно от "БСП лява България". По принцип е добре тези комисии да бъдат оглавявани от опозицията. Целта на такава комисия е повече информация за състоянието на пенсионните фондове и взаимодействие между институциите, в случая Комисията за финансов надзор (КФН) с пенсионните фондове и работата на КФН по надзора на тези фондове.
Колегата му от Реформаторския блок Гроздан Караджов смята, че въпросът за председателя не е толкова важен:
Тази комисия не е толкова важно кой ще я оглави. Не знам защо ударението се поставя върху точно този въпрос. Ако смисълът на тази комисия е наистина да влезе в работен режим, да анкетира Комисията за финансов надзор, наистина да влезе в детайли в работата на дейността на пенсионната дружества и реалната доходност, която хората получават от своите доброволни вноски в универсалните пенсионни фондове, това вече е задача, която съответства и на ранга, и на призванието на парламента. Това кой ще я председателства е технически въпрос. Председателят в винаги пръв между равни, той не представлява особена институция сам по себе си. Дотолкова, доколкото въпросът е принципен - трябва ли за успокоение на обществото представител на опозицията да оглавява такава комисия лично не бих се възпротивил, не вярвам и някой от моите колеги да се възпротиви.
Караджов обясни какво според него трябва да проверява тази комисия:
Ние вече изслушахме на редовна комисия Комисията за независимите регистрирани одитори и видяхме колко ужасна е всъщност практиката на този орган. На практика той работи в полза на тези одитори, които не си вършат работата и които по-скоро способстват за лошите оценки на големите акционерни дружества. Същото се наблюдава и по отношение на КФН. И двете комисии са пропуснали най-гигантската краста за нашето съвремие, а именно над 3,7 милиарда лева дупка, които КТБ инкасира за сметка на българския народ. Същите тези комисии сега по-скоро гледат да менторстват върху хората, върху парламента, без да поемат каквато и да е вина. Мисля, че е работа на парламента да ги изслуша, да ги анкетира и за мен е безспорен фактът, че смятам, че там трябва да бъдат направени из основи промени и в изискванията за членовете на тези комисии, и в отговорностите им. Парламентарната комисия трябва да огледа дейността на фондовете и най-вече доходността на върху парите на хората. Останалото е да се погледне дейността на КФН, по възможност да направим и анкетна комисия за другата комисия, Комисията за проверка на независимите регистрирани одитори, доколкото именно тя е допуснала одитори да заверяват отчетите на КТБ години наред с чудесни резултати.
Георги Търновалийски също даде мнението си за това върху какво трябва да се съсредоточи комисията:
За нас ще е важно, след като направихме изслушване на КФН и г-н Мавродиев и неговите колеги не успяха да ни убедят в изнесената информация и в анализа си, тъй като той явно коренно се различава от информацията, която изнасят самите пенсионни фондове. За нас е важно да е ясно какво се случва с втория стълб и със средствата, които са над 8 милиарда. За нас е важно да изследваме и взаимоотношенията между КФН и пенсионните фондове и по отношение на контрола върху дейността на тези пенсионни фондове, за да можем да вземем едно информирано решение ние, като народни представители, при гласуване в зала на промените в Кодекса за социално осигуряване и разбира се да информираме хората, които са ни пратили в парламента, за състоянието на пенсионните фондове, за това, което ги очаква и дали те да предприемат стъпки и да вземат решение, евентуално ако се случат тези промени, които искат управляващите, да насочат средствата, където смятат, че е най-ефективно и най-добре за тях.
Интервюто с Георги Търновалийски и Гроздан Караджов чуйте в звуковия файл.
