Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Красимир Ангарски: Нямаше да има къде да изтече и стотинка от КТБ, ако Фондът и ББР бяха влезли

Красимир Ангарски
Снимка: БГНЕС

Държавата се занимава много време с един проблем и иска да го реши с отделни закони. Трябва да се направи за в бъдеще едно цялостно законодателство, което да не позволи да се повтори случаят КТБ. Това каза за "Хоризонт“ в предаването "Нещо повече“ финансистът Красимир Ангарски.


Според него тези, които решават казуса КТБ, трябваше да се запознаят с историята и да разберат, че нашите закони не действат:

Правилно Международният валутен фонд съветва, но те не казват за извънредно законодателство, а говорят за цялостно решение, за да не се случват повече такива прецеденти. Ние искаме един проблем да го решим с отделни закони, което, според мен, не е най-доброто. Единствено доброто е, ако може да се стопира поне това, но пропуснатото е огромно. Ако от тези, които зависеше, се бяха запознали с историята, щяха да знаят, че тези наши закони не действат. Във всички банки, в които имахме досега обявяване на фалити и несъстоятелност, се стигаше до подобни неща – разграбване.

По думите му, ако банката беше национализирана, каквото предложение е съществувало миналото лято, сега е нямало да има такива проблеми и спорове:

Сега нямаше да има тези проблеми, нямаше да има нужда от това законодателство, ако беше влязъл Фондът, както ние предлагаме, и Българската банка за развитие, нямаше да има една стотинка къде да изтече. Нямаше да има никакви квестори и на държавата щеше по-малко да й струва. Десетки фирми сега ще влязат в дела, някои ще фалират, някои ще се облагодетелстват.

Вариантът за одържавяване на КТБ нямало да доведе до загуба на 1 млрд. лв. активи на банката, смята Ангарски и допълни:

Аз това се чудя как може сега толкова да се активизират, а тогава толкова леко да се прецени да се върви по този път. Законът от 97-а година, когато се вкараха тези проблеми да се решават от съда, се оказа неефективен. Би било добре да се задължи съдът в рамките на един месец да се реши проблемът, но ние нямаме финансов съд. Как ще може за кратък срок да реши това дело? Примерно, ако от Фонда бяха станали собственици и беше одържавена банката и тогава някой не е доволен от техните решения и да отиде в съда, съдът да е арбитър, а не съдът да решава за колко да се одобряват сделките – кое за колко да бъде продадено.

По повод идеята виновните за източването на КТБ да отговарят пред закона със собственото си имущество, финансистът беше категоричен:

От предишните фалирали банки да сте чули някой да е отговарял с нещо, да го е преследвал законът? Аз не съм чул. Но дано се търси отговорност.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна