Разтревожени сме за качеството на щатския внос, а не от европейския износ. Това каза Мариана Христова от Гражданската инициатива против фракинга и допълни:
САЩ изкупува почти цялото ни зърно като те правят шест проверки ние да не им продаваме ГМО. Има технологии там, за които ние не подозираме и нямаме регулация. Подписвайки Трансатлантическото споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ, ние ги приемаме със затворени очи. Когато става въпрос за заболявания, които се причиняват от нещо – лекарства, храни в срок от 2 години, вие не можете да го докажете или това е много трудно. След това отивате в частния арбитраж, за да доказвате, че тя ви вреди, а тя ви осъжда, защото е направила инвестициите вие да ѝ плащате за срока на договора, все едно тя работи на ваша територия.
Петър Копралев от Българската търговска камара в Сан Франциско смята, че по-важното е как ЕС ще защити производителите, които искат да внасят или изнасят:
Големите ГМО-компании и фармацевтични компании имат ресурса да наложат своите правила, така че, ако те не бъдат спазвани, компанията може да съди държавата.
Ваня Григорова, която е председател на сдружение "Солидарна България“, коментира:
Износът ни за САЩ представлява едва 1,4% от целия ни износ. По голям е износът ни през последните 12-13 години към Азия и Африка, отколкото към Америка.
ЕС е силен, защото има един общ пазар. Съюзът между ЕС и САЩ е нищо повече от един още по-голям общ пазар. На фона на силите от Изток това е не възможност, а напълно задължително, заяви бизнесменът Юлиян Демирев.
Борислав Сандов от партия "Зелените“ попита какво ще се случи с европейския внос и с европейските фермери тогава.
Десислава Николова от Института за пазарна икономика изтъкна, че със сигурност икономиката на България ще спечели от търговското споразумение със САЩ:
Няма как от свободна търговия да загуби страната, тоест БВП да не нарасне. С колко точно ще нарасне зависи от още хиляди други условности.
Предприемачът Кирил Петков заяви: Единственият ни шанс от тук нататък, ако искаме да си запазим стандарта на живота, е износът.
Две неща бяха отхвърлени миналата седмица. На първо място искането на Кристиан Вигенин от БСП да се включи темата за споразумението в Годишната програма на НС по въпросите на ЕС. Второто, което беше заобиколено, е губещото се в парламента писмо, изпратено на 10-и март от унгарския парламент, в което се призовават членките на ЕС да вземат отношение както към ползите, така и към вредите, за които има все повече доказателства.
По-скандалното в случая, според Енчев, е изказването на Джема Грозданова, председател на Комисията по външна политика в НС:
Тя каза, че, когато споразумението бъде подписано, то ще бъде подложено на ратификация в националните парламенти и тогава ще могат да се обсъждат всички неизяснени проблеми по това споразумение. Логичният въпрос е какъв е смисълът да се чака подписването, ратификация и чак тогава да се обсъждат параметрите на споразумението. Това е все едно да си купувате къща или кола, без да знаете параметрите на покупката и цената.
Депутатите от ГЕРБ, Патриотичния фронт, АБВ и Реформаторския блок отхвърлиха това предложение да влезе в дневния ред на парламента, заяви още той.
Според него обаче всички депутати в българския парламент осъзнават вредите от Трансатлантическото споразумение:
Те се страхуват или се съобразяват с генералната директива, спусната от правителството и от г-н Бойко Борисов.
