Бизнесът и синдикатите започнаха договарянето на минималните осигурителни прагове за следващата година. В началото на септември ще бъде ясно за колко от работещите българи вноските през 2016-а ще станат по-високи.
По-високите нива на осигуряване, които се договарят ежегодно, се отразяват пряко на приходите в общественото осигуряване и се залагат като основен параметър. Въпреки несъгласието на бизнеса практиката да продължи да се прилага, държавата смята, че договарянето има позитивни роля за "изсветляване" на неформалната икономика и гарантира осигурителни права на наетите. Важен фактор има и върху дългосрочната финансова устойчивост на пенсионната система. Ежегодният ръст дава гаранция за по-адекватни бъдещи равнища на пенсиите на сегашните работници и служители.
За тази година бизнесът и синдикатите успяха да договорят средно увеличение от 4% на минималните осигуровки. Споразумяха се само за половината от икономическите дейности. За останалите социалният министър Ивайло Калфин разпростря по служебен път увеличението – за 2 млн. или 65% от заетите осигуровките се увеличиха. В тазгодишната кампания ще се вземат предвид основните макроикономически показатели за 2016-а от средносрочната бюджетна прогноза на правителството, а именно, минимална заплата от 420 лева, инфлация от 1,8 на сто и реалният ръст на икономиката – 1,7.
Минимален осигурителен доход не се договаря за общинските съветници, както и за работниците, и служителите в бюджетните предприятия, но важи за професионалните футболисти от групите "А“ и "Б“. Тази година те са осигурени върху минимум 528 лева доход.
