Силата на тази творба е в непреходността на въпросите, които задава.
Само състояние на духа или и позиция е свободата? Винаги ли правото да избираме е по-добро от робството? Силата на палача по-силна ли е от слабостта на жертвата? Демократична ли е хегемонията на мнозинството над малцинството? Константна ли е ползата от демокрацията?
Сократ е обвинен, че развращава младежта, като отрича официалните богове и се опитва да наложи нови. Всъщност процесът е политически. Той е осъден на смърт от демократите, защото одобрява диктаторския режим на тридесетте тирани. Смъртното наказание е отравяне с настойка от бучиниш. Въпреки, че може да избяга, Сократ предпочита да изпие отровната чаша, за да не обезмисли целия си седемдесетгодишен живот.
Мисли на философа:
• Аз знам, че нищо не знам.
• Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята.
• Вижте един нос, една планина, едно море и една река, и сте видели всичко.
• Висша мъдрост е да различаваш доброто от злото.
• Заговори, за да те видя.
• Колко много неща има, без които мога да живея!
• Най-добрата подправка към яденето е гладът.
• Наслаждавайте се на себе си, защото е по-късно, отколкото си мислите.
• Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш.
• Не мога да науча никой на нищо, мога само да го накарам да мисли.
