В състава на предишното Народно събрание диалогът съществуваше в по-голяма степен, но при състава на настоящия парламент като че ли практиката да бъде търсено мнението на Светя синод по важни за обществото ни теми намаля. Неврокопският митрополит Натанаил някога беше официалният представител на Светия синод в парламента за дискусии. Беше установена добра практика той да бъде канен, както и други духовни представители, при по-специфични промени, които трябва да отчетат мнението на БПЦ. Това сега не се случва в същата степен и то е породило настояването на Светия синод да се възстанови добрата практика на диалога между НС и църквата.
Българският патриарх се позовава на внесения от МС законопроект за изменение на Закона за нормативните актове, чийто предмет е необходимостта от обществено обсъждане на законодателните промени:
За такъв диалог църквата не е канена и той го посочва като повод нашите законодатели да се замислят, че диалогът, без църквата, няма да бъде ефективен. През вековете тя е доказала не само своето конструктивно, а и жизненоважно значение за добруването на нашата нация както в политически и социален план, така и в духовен и културен план. Един народ без дух и път, който води към висшите ценности е народ, който само оцелява. Диалогът с църквата е важен, за да се издигне качеството на живот и мислене на българите.
Православната църква трябва да има право на съвещателен глас по важните за обществото въпроси. Най-голямата религиозна организация да участва в политическия дебат – е широка практика в целия Европейски съюз, коментира изпълнителният директор на Фондация "Покров Богородичен" Пламен Сивов:
Ако нещо може да оздрави нашето общество, то това са едни добри отношения между институциите в държавата, в това число и между нея и църквата. Това дали ще напишем изрично, че църквата трябва да бъде канена в някакъв документ, не е толкова важно.
Интервютата на Таня Милушева с Десислава Панайотова и с Пламен Сивов чуйте в звуковия файл.
