Дефлацията се дължи не само на колебанията в цените, но и на дълговата ситуация. Проблемът със съвкупния дълг в България, не само външния, е такъв, че много трудно ще се върнем към нормалните социални равнища и към онези, които са ни необходими, за да тръгне икономиката напред.
Професор Петков поясни, че има известна доза оптимизъм за подобни очаквания:
Да го наречем позитивен импулс, който ще дойде от подобни прогнози, но трябва да бъдем безкрайно предпазливи и да не се излъжем за пореден път, както например през 2010 година.
Професорът припомни, че именно през 2010 година тогавашният министър на финансите Симеон Дянков прибързано обяви, че идва краят на кризата, а икономиката тръгва напред:
Господин Дянков обяви, че "излизаме от тресавището" и последваха две-три години рецесия, както и постепенно навлязохме в дефлационната спирала.
В България би трябвало да се сравняваме с Гърция, защото и при нас отрицателната инфлация т.е. дефлация е малко над 2 процента, докато в тези седем или осем страни в Европа, които временно изпаднаха в това състояние, колебанието беше около нулата, допълни той.
Професор Петков сподели мнение и относно бизнес климата в България, както и за дефинираните от специалисти десет проблеми области, обхващащи регулаторни пречки, пряко свързани с инвестиционния процес в страната, както и по-широките проблеми на бизнес средата:
Проблемът не се състои само в регулациите или в станалата печално известна и несъстояла се съдебна реформа, както и някои други съпътстващи реформи в административната сфера.
Проблемът е в изначално сбърканата стратегия за излизане от кризата, в която се търси изход в две направления – икономии и рязкото нарастване на дълга, допълни той.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
