„Духът, който винаги се отрича“ – това е само една от основните тези, върху които Бойто изгражда своята единствено завършена опера. Либретистът на Верди в двата му последни шедьовъра „Отело“ и „Фалстаф“, решава да създаде опера по трагедията на Гьоте още след завършването си на Миланската консерватория през 1861 година. Премиерата на „Мефистофел“ е осем години по-късно в Миланската скала. Приета е хладно от публика и критика и още след втория спектакъл е свалена. През 1875 г. в Болоня е поставена преработена версия, която този път печели симпатиите на публиката.
„Творецът, който пропадна в най-тъмните дълбочини на света е сега толкова слаб, че изгубих желание да го карам да твори зло“ – цинизмът на злото е друга основна линия в творбата. Борбата между светлината и тъмнината в човешката душа и в частност облогът за душата на д-р Фауст завършват с победа на злото в Гьотевата трагедия, за разлика от операта на Бойто. Италианецът бил провокиран за написването на своята творба и от възмущение – според Бойто, популярната „Фауст“ на Гуно доста повърхностно и лековато интерпретира сюжета. Бойто е и автор на либретото на своя „Мефистофел“, като е използвал цели пасажи от Гьотевия шедьовър.
Фауст и Мефистофел пътуват през време и пространство като поставят и разискват екзистенциални казуси, като например доколко съсипаният от пороци човек е способен да определя съдбата си. Модерната режисьорска концепция на Роланд Шваб в новата постановка на Баварската държавна опера се фокусира върху този именно казус, но и в социален план.
В операта „Мефистофел“ ще слушаме:
• Рене Папе – Мефистофел,
• Джоузеф Калея – Фауст,
• Кристине Ополаис – Маргарита,
• Хайке Грьотцингер – Марта,
• Андреа Боргини – Вагнер,
• Карине Бабаджанян – Елена,
• Рейчъл Уилсън – Панталис,
• Джошуа Оуен Милс – Нерео.
Солисти, детския хор, смесения хор и оркестъра на Баварската държавна опера.
Дирижира младият израелски диригент Омер Мейр Уелбер.
Съдържание на операта „Мефистофел“
събота, от 20 часа
