Нашето общество е болно, защото то не може да излъчи първенците си и най-добрите си екземпляри на предни позиции. Маргиналите у нас като че ли са най-извисените в духовно отношение. Народът ни е влязъл в един вид социална и физическа анабиоза с надежда да премине това време.
Преводачът и литературен критик проф. Владимир Трендафилов обясни, че в миналото е било по-лесно да се открои културен елит в България. Според него в момента не се дава гласност на поетите и писателите:
В една нация, където от 15 до 25% от хората са грамотни, по-лесно може да наречеш определена прослойка "будители“, при условие че има по-стройно сглобено общество. Тогава ценностите са били по-малко и са били по-ясни. Сегашното време е напълно еклектично. Будителят и лечителят са едни метафори. Лечителят е практика, дело, което правиш в действителността. Будителят е символен капитал. За да се знае, че даден човек е будител, трябва разгласяване. Хората, които са близо до медиите и участват в спонсорирането и конструирането им, могат да избират.
Интелигенция със средни качества е основният приспиващ фактор за обществото, коментира поетесата Кристин Димитрова:
Как да се извиси този духовен водач?! Може би утре е денят, в който гръмва всеки, който иска да каже нещо будителско, но това е един ден, в който говорим за празника. Реално това събуждане не може да стане с еднократни жестикулации. Хората може да знаят кое е право и кое е криво, но публичността не знае, защото до нея не се допускат хора, които могат да служат като коректив на дирижираните политически мнения. Решенията се вземат на политическо, силово, високо ниво. Образованите деца или ще се "прелеят“ в някакво общо мнение, или ще започнат да стърчат и може да бъдат отстранени. В България независимостта на мнението коства и се заплаща. Според нея медиите в България не пишат новини за литература, ако няма в това някаква сензация или гротеска.
Кинодокументалистът Златина Русева заяви, че фестивалът на българската култура в Брюксел ще завърши с прожекция на български филм по белгийската телевизия. Тя и нейни съмишленици, които живеят в Брюксел, организирaт за пета поредна български фестивал и по думите ѝ към културното събитие проявяват интерес и все повече чужденци:
Този фестивал започна почти на шега. Тук има голяма българска общност, а няма културен център, няма пари за българска култура. С група сънародници решихме да направим представяне на българската култура в Брюксел и преди 5 години започнахме този фестивал. Той расте все повече и повече. Тази година ние бяхме с 12-13 различни събития, което е много. Фестивалът няма подкрепа от Министерството на културата.
Интервютата чуйте в звуковия файл.
