Творец, фолклорист и диригент, Анастас Наумов беше посветил живота си на народната музика в нейния автентичен вид и сценичното й пресъздаване. Отиде си преди няколко месеца, на 87-годишна възраст. Остави богато наследство от авторски обработки и музика на фолклорна основа. Той има изключително голяма заслуга за огромната съкровищница от записи на народна музика във фонда на Българското национално радио.
„Сън ми краде черни очи“, изп. Народен хор при НУФИ „Филип Кутев“
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Роден на 27 януари 1928 година в град Варна, Анастас Наумов произхожда от стар възрожденски род. Дядо му е свещеник и апостол на Илинденското въстание. На него Анастас Наумов посвещава оркестровата си творба „Комитско хоро“. От ранна детска възраст свири на цигулка. Талантът му го отвежда в Музикалното училище, при Христина Стоянова, която изгражда у малкия музикант вкус към всички жанрове. Естествено продължение на професионалното му развитие е образованието в Музикалната академия. Както самият той споделя, професионалният му и творчески път започва при постъпването на работа в Музикалния отдел на Радио София. Композиторът казва: Като млад човек, бях се насочил към забавната песен, тогава наричана „естрадна“, а също – към хоровата музика. Може би бях мотивиран и от факта, че най-напред постъпих като редактор в редакция „Хорова музика“, но съдбата ми помогна да се ориентирам истински към творчество на основата на българския фолклор, след като преминах на работа в редакция „Народна музика“ в Радиото.
По онова време Наумов има само теоретична подготовка от Музикалната академия и обучението при проф. Стоян Джуджев. За него работата в редакция „Народна музика“ на БНР е съвсем нова територия.
Основната му задача там е да продуцира записи на фолклорна музика, изпълнявана от певци и инструменталисти, фолклорни групи и самодейни народни хорове и ансамбли, които се създават по това време, по примера на Фолклорния ансамбъл „Филип Кутев“.
По този повод композиторът споделя: Личните ми контакти с народните изпълнители станаха причина да заобичам фолклора и той стана моя съдба – основа на моето творчество.
В началото на 1962 година Анастас Наумов получава предложение да отиде в Сливен за няколко години, за да създаде Ансамбъла за народни песни и танци. След шест месеца усилена работа, съставът прави своята премиера.
Работата ми с този ансамбъл беше за мене истинска школа за български фолклор, казва Анастас Наумов. – Това беше лаборатория, в която аз обучавах изпълнителите, в същото време и аз се учех от тях. След четири години в Сливен, изпълнени с много работа, много концерти и фестивали и отделни участия Анастас Наумов се връща на работа в Радиото като завеждащ редакция „Народна музика“.
През годините работа Анастас Наумов записва и обработва музика за солисти като Вълкана Стоянова, Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Олга Борисова, Стайка Гьокова, Ева Георгиева, Добра Савова, дуетът Кремена Станчева и Василка Андонова, Илия Аргиров, Марин Иванов, Димка Владимирова, Георги Чилингиров, кавалджиите Цвятко Благоев и Стоян Величков, гайдарите Костадин Варимезов и Никола Атанасов и много, много други. В този период Анастас Наумов пише най-добрите си хорови песни и оркестрови пиеси за „Мистерия на българските гласове“ и за виртуозния народен оркестър на БНР.Именитият композитор има над две хиляди авторски песни и обработки на народни песни за солисти с оркестър, акапелни и ансамблови песни и оркестрови пиеси, които са неизменна част от репертоара на фолклорните състави и до днес. Остави толкова много прекрасна музика, че името му ще звучи от сцената още дълги години.