В програмата: • Адажио от Красимир Кюркчийски; • Концерт за пиано и струнен оркестър от Алфред Шнитке; • Симфония №12 в ре минор, опус 112 - „1917“ от Дмитрий Шостакович.
Адажиото на Красимир Кюркчийски е ранен опус на композитора. То е написано през 1959, когато Кюркчийски е само 23-годишен и все още студент в Консерваторията в класа на проф. Панчо Владигеров. Въпреки това в творбата вече отчетливо се открояват характерните черти на стила на автора, които по-нататък откриваме в зрелите му оркестрови произведения. Това е красива, романтична музика, наситена с много лиризъм и очарование. Концертът за пиано и струнни на Алфред Шнитке се появява през 1979 година. Той е посветен на големия руски пианист Владимир Крайнев, който е и негов първи изпълнител през месец декември същата година (в тогавашния Ленинград). Заедно с Концерта за пиано на четири ръце и камерен оркестър, тази творба се смята за един от върховете не само в творчеството на Шнитке, но и - изобщо в областта на клавирната музика. Структурата на концерта синтезира чертите на сонатната форма, сонатния цикъл и вариациите.
Дванайсетата симфония на Шостакович е създадена през 1961 година. За разлика от Единадесетата симфония, която се появява през 1957 и прави предполагаеми препратки към унгарските събития от 1956 (поради които е много възторжено приветствана на Запад), тази творба се смята за прокомунистическа и е посрещната доста по-хладно. Симфонията е посветена на паметта на Ленин и е била изпълнена за първи път през месец октомври 1961 от Ленинградската (тогава) филхармония под диригентството на Евгений Мравински. Това е последната премиера на симфония от Шостакович, дирижирана от великия Мравински.
