Фламандският поет, есеист и журналист Херман де Конинк (1944-1997) пише в стихотворението си Ars poetica:
„Стихотворението, това е твърдо мълчание:
Надгробен камък, който слуша, каквото в него е вдълбано.
Букви, които слушат, докато се пълнят с дъжд“.
Той е от поколението на „неореалистите“, пишещи „достъпна“ поезия. Още първата му стихосбирка „Гъвкавата любов“ от 1969 година го прави известен и с времето той става един от най-популярните и четени фламандски поети, а поезията му е често с автобиографичен характер и беизкусен език. В същото време той активно работи като журналист, заема леви политически позиции, но разделя публицистиката и поезията, когато става въпрос за влияние върху обществото. Не смята, че би писал ангажирана поезия, защото за това би ползвал журналистиката: „Идеята, че би могъл да промениш нещо с тираж от 500 екземпляра, е надценяване на поезията и подценяване на политиката“. Днес проф. Хюго Бремс, преподавател по съвременна нидерландска литература определя Де Конинк като автор с „виртуозен език, който е същевременно достъпен и кара читателя да мисли: и аз бих могъл да го направя, стига да знаех как“.
„Площите на паметта“ е първата книга на Херман де Конинк на български, а преводът е на Боряна Кацарска. Представянето ще се състои на 4 декември от 18.30 часа в зала 4 на НДК, като за автора и книгата ще говори проф. Цочо Бояджиев. Не пропускайте срещата със съвременната фламандска поезия.
