Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Има имена в историята – културна, социална, политическа, за които потомците придобиват знание за тяхната значимост и важност едва след като си отидат от света. За България това е особено характерно – тук приживе човек трудно, дори бих казал свръх-трудно приживе ще получи признанието, което заслужава – трябва да умре, за да го има. В някаква степен горното се отнася доста към живота и делото на проф. Димитър Аврамов – един от най-ерудираните, задълбочени и информирани изследователи, аналитици и критици на българския художествен живот. Слава Богу, днес той се радва на заслужена слава, книгите му биват издавани, за да успее да види читателската публика какъв висок естет и учен е имала в негово лице. Без съмнение, при други условия проф. Димитър Аврамов би се превърнал във фигура от световна величина, каквато е например Кенет Кларк в изкуствознанието или Морис Бланшо в литературоведението. Книгата му за Бодлер например е приносна не само в български, но и в световен мащаб, колкото до статиите и изследванията на български художници, по своята дълбочина и информираност, биха могли да се мерят само с такъв величествен ум като този на Кирил Кръстев. Много е важно, според мен, точно такива водещи личности на българския интелектуален живот да бъдат обговаряни, пропагандирани, заявявани, защото сочат, че в нашата макар и по общо мнение периферна и не толкова значителна в културно отношение страна, се раждат и такива гиганти на знанието. И – благодарение на тях, общото мнение за незначителността българска хвръква по дяволите, стопява се като снежен човек на пролет, изфирясва като загрята над 100 градуса вода. Като – трябва да отчетем, всичко постигнато от проф. Димитър Аврамов е в ситуацията на един режим, който изобщо не е поощрявал ерудираността и съвестното изследване, напротив – биел е през пръстите всеки, позволил си по този начин да проучва световната култура, без да ѝ пришива скудоумни догми и клишета. Така делото на проф. Димитър Аврамов се превръща в още по-значимо и тъкмо тази значимост е в центъра на предаването „Премълчаната история“. Гости в студио 38 на БНР бяха двама професори и близки приятели на Димитър Аврамов – философът Георги Каприев и литераторът Божидар Кунчев
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
