Орел Николе почина на 29 януари 2016 година, само седмица след като навърши 90. Швейцарският флейтист и педагог е смятан за един от големите музиканти от втората половина на ХХ век.
След завършването на Парижката консерватория с почести Орел Николе работи в оркестър "Тонхале" Цюрих, а през 1950 година Вилхелм Фуртвенглер го кани за първи флейтист на Берлинската филхармония, пост, на който остава близо 10 години. През 60-те години започва соловата му кариера, която го отвежда на престижни световни сцени. По същото време преподава във Висшето училище за музика в Берлин. Особено ценен за специфичната лекота и елегантност в маниера му на свирене, Николе публикува собствена методология за свиренето на флейта през 1967 г. Негови ученици са именити флейтисти на нашето време като Андраш Адорян, Емануел Паю, Тиери Фишер, Карлос Брунел, Марина Пичинини и мн. др.
Освен уважаван интерпретатор на класическите произведения за флейта, Орел Николе става вдъхновител за много съвременни композитори, които му посвещават свои творби - сред тях са Тору Такемицу, Дьорд Лигети, Едисон Денисов, Хайнц Холигер и др. През 2006 година по повод 80-годишнината на големия флейтист, в Китай е основан международен конкурс на негово име. На поколенията след него Орел Николе завещава завидна дискография.
