C мyзиĸaтa нa Moцapт и Бpaмc cтpyнeн ĸвapтeт „Димoв” oтбeляза cвoя 60-гoдишeн юбилeй в началото на февруари. Струнен квартет „Димов” е създаден преди шестдесет години, от студенти първокурсници в Музикалната академия и първият му дългогодишен състав е с примариус Димо Димов – цигулка, Александър Томов – цигулка, Димитър Чиликов – виола, Димитър Козев – виолончело.
В БНР ми беше поднесен един сборник от заглавия, записи, които сме правили за Националното радио и се оказа, че списъкът е над 500 произведения. Над 500 записа. В което аз отначало не повярвах. Попитах “Ама 50, нали“? Не! 500! Но се оказа, че са повече. Това говори само по себе си за интереса на БНР към това, което сме правили. За нашето дълголетие, за интереса на българските композитори към нас, защото преброих над 30 произведения, писани специално за нас. И уникалното е, че тези произведения продължават да се свирят. Рекордьор по изпълнения е „Микроквартетът“ на Марин Големинов, който той създаде за нас и мисля, че формата която бе избрал – много кратка – всяка част средно по 2 минути, синтезирана и същевременно, както той умееше да включва много български мотиви без да са цитати. Интересното е, че всяка част е посветена на всеки от нас. Така, всеки имаше своето малко посвещение, а най-отгоре стоеше посвещението на квартет Димов. Това е уникален случай и мисля ще си остане такъв. Няма да забравя когато изпълнихме неговия концерт за квартет и камерен оркестър и когато го питаха „Проф. Големинов, да съберете два състава само струнни без никакви медни и ударни“? „Аз се опитах да създам картина от бяло върху бяло“ – отговорил големият ни композитор. И това е едно изключително красиво произведение. Той навлезе в нов период. Неговият осми 8 квартет пак е посветен на квартета ни и беше много красив квартет.“
Освен централна фигура в квартета още от самото му създаване, проф. Димо Димов е бил преподавател и ректор в Музикалната академия, министър на културата, народен представител, посланик в кралство Дания. Но музицирането с квартета за него е начин на съществуване, затова през 2006 г. той за втори път го възстановява в нов състав – Емил Бошев – цигулка, Огнян Константинов – виола и Христо Танев – чело. Но след толкова години създаване и опазване на музикалната култура на България, проф.Димов е тъжен и скептичен в размислите си за бъдещето на младите музиканти и музикалното изкуство в страната ни, от височината на неговия лично покорен връх.
България все още има своите два професионални квартета. Това ме боли много. Не мога да кажа, че бъдещето на камерната музика в България е светло, защото то може да бъде поддържано само от изключително големи инструменталисти, които обичат тази музика и й посвещават много от времето си. Министрите на културата, особено тези, които не са музиканти, нямат никакво отношение. Тях не ги вълнуват музикалните състави, включително и най- големите български състави като Филхармония, радио оркестър, оперни оркестри и т.н. Трябва да има малко повече лично отношение и разбиране от тяхна страна, за да могат да направят нещо. Но, аз мисля че икономическите условия в страната са много тежки и даже и някой министър да иска да подкрепи солидно финансово някой състав – това е невъзможно. А за да направиш камерен състав от типа на струнен квартет, винаги е нужен един челист, виолист, цигулар. … С камерна музика се занимават тези, които трябва да я обичат много и които могат да си го позволят. Младите трябва да обичат своето изкуство и да свирят камерна музика. И за мен това е най-престижното в музикалното изкуство, най-високо поставеният връх, който те би трябвало да се постараят да покорят!!!!
