Това коментира пред “Хоризонт“ в предаването “Нещо повече“ доц. Атанас Семов във връзка с бежанската криза:
По отношение на миграцията Европа не е единна и всъщност няма единна Европа. Евросъюзът е "разсъюзен“ по тази трема. Бежанската криза завари общността неготова. Европейското право е напълно непригодно да се справи с тази проблематика. Дъблинският регламент сега е напълно неизползваем, а шенгенското пространство се разгражда така, както се разгражда гръцко-македонската граница.
Става дума за много драматичен хуманитарен проблем и за огромна човешка драма. Стотици хиляди хора, истински бежанци и страдалци търсят спасени на живота си. Това не може да ни остави безучастни като европейци и хора с претенции да носим гордо хуманитарно наследство. В същото време обаче трябва да се казва, че това е нелегална миграция. Било то бежанци от Сирия или от други държави, тези хора нарушават всички правила, свързани с преминаването на границите в Европа. (…)Европа днес се нуждае от умно разчитане на процесите. Имам болезненото усещане, че Европейския съюз не разбира в дълбочина за колко мащабен и драматичен процес тава дума.
Според доц. Семов изказването на германския канцлер Ангела Меркел към бежанците – „Заповядайте, всички сте добре дошли!“ няма как да бъде грешка:
Зад това изречение със сигурност стои чувство на съпричастност, но стоят и драматичните демографски проблеми в Европа и в частност в Германия, които налагат да се търси нова работна ръка. Основната причина за разширяването на ЕС на изток след 1990 година беше необходимостта от нова работна ръка. Бюджетните разчети, разчетите на социалната каса и сметките на работодателите са част от онзи скрит интерес, който стои зад изречението – всички са добре дошли. (…) Големият въпрос, който на 7-и март, на срещата на върха трябва да получи отговор, не числов, а ценностен. Не е въпроса колко милиона Европа ще отпусне от бюджета си (на страните, в които има блокирани бежанци – бел.ред.). Въпросът е каква Европа искаме да имаме. Всеки ли, който я пожелае, може да я насели?! На 7 март трябва да чуем два ясни отговора – какво ще направим, ако пуснем тези хора и какво ще стане, ако не ги спрем.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
