Интервю с Десислава Минчева, Весела Негованска, съпруга на художника и Емил Попов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Това посвещение на изложбата на Александър Неговански в галерията на „Шипка“ № 6 всъщност е негово верую, спазвано през целия му кратък творчески път. Свързан със село Негованци и останал верен на Радомирския край, земята на пшеницата, както са го наричали, това е художник незагубил вътрешната си свобода, чувствителен и към излъчването на една стара къща в родното му село, и към болката и страданието на хората около себе си. В тези 80 картини в галерията могат да се проследят различните периоди в творчеството на Александър Неговански: като изолацията на индивида, самотата на детето, отиващия с патриархален свят на българското село. Почитащ изкуството на Ван Гог, той се определя като „черноработник, прекарващ по 15 часа в забоите на душата си“. Но може би като своя кумир когато тръгне из полето, когато подаде ръка на възрастния човек или на образования Просяк, той ни докосва до една картина на християнския Бог, държащ кръста на опрощението в ръцете си и отдаден на хората за вечни времена. От Автопортрета в изложбата ни гледа един черноок мъж с голяма черна брада, защитаващ с творчеството си своите мечти и съчувствие към хората.
