Тези професори са като някаква епидемия. Всеки втори, който се яви на екрана на телевизора, е професор. Инфлация на това толкова трудно достигнато, с такива усилия, с такава култура и желание за принос звание. Това се превърна в нещо като ордените, които слагат в чест на някого.
Литературоведът проф. Владимир Трендафилов отчете, че животът е много по несигурен, отколкото преди десетилетия и то не само поради политически причини. Хората са принудени да възприемат по-прагматичен подход към живота, допълни той. Човекът по принцип не върви нагоре или надолу, но условията го правят по-лош или по-добър, коментира той:
По различни причини, в различните места, на различните континенти, по обясними причини, необяснимо, хората от глобалната цивилизация, слизат все по-надолу и по-надолу. Тоест, все по-необразовани, все по-елементарно потънали от труд и грижа за хляб и нищо повече. И това, не би могло да даде добри резултати.
През 60-те и 70-те политиката е била равносилна на официалната идеология, изтъкна Трендафилов. Всичко останало в живота си хората са допълвали с фикция, литература
Откакто се смени политическата система, като че ли хуманитарният слой на нашата култура се стесни по неизбежност. Политиката вече е свободна откъм идеологически пристрастия и тя се превърна в част от нашата култура, а не в част от презряната за нас „некулутура“.
Според Трендафилов, интелигенцията вече не е една категория, а образованите хора са „велики индивидуалисти“ и „изключително много разбити по мнения“ – на различни групи.
Мисля, че има една инерция от социализма - една политическа лична безотговорност на интелектуалеца. Той ратува за абстрактните хуманни ценности - за сълзите по бузата на конкретното бебе, което в момента го носят през граници и така нататък. Другите не са против това, те казват: „Каква е цената на целия този преход и пренос и къде е лимитът“. За мен е много важно дебатът в интелигенцията по отношение на днешните политически събития, да се изчисти от емоционално-идеологическо наслоение и да стане рационален.
Поетът Севдалин Генов отчете „изпростяването“ като най-големия проблем на нашето време Част от терористите произхождат от доста цивилизованата част на Африка, където има не само древни култури, но и съвременно ниво на образование изтъкна той и определи атентаторите като „подмли хора, жалки хора, мерзавци, изметта на човечеството“.
Останалото, разбира се, ние трябва да го преодолеем. Не е възможно да продължаваме да живеем със страх, с апокалиптични видения. Това би се отразило много зле на всички нас. Това, което най-много ме тревожи в последните дни е, че ние преставаме да се грижим за децата си – всички телевизии бълват кадри, които са жестоки, страшни потискащи. Много ме е страх за съзнанието на децата. Ние струпваме бедите на целия свят върху техните много крехки души.
Трендафилов и Генов оцениха че по-добрите успехи на САЩ в борбата с тероризма се дължат на това, че те са самодостатъчна система с изключително добра организация , докато Европа не е единно цяло и в нея страните все още се „йерархизират“ помежду си.
Писателят и драматург Георги Данаилов, чиято пиеса „Солунските съзаклятници“ пренася зрителите до атентатите в Солун през 1903 г. в Солун кометира, че тероризмът, сам по себе си, съществува още от най-древни времена и припомни убийството на Юлий Цезар. През средата на 19 век в Русия тероризмът отново става модерно явление, допълни той и разкри интересни подробности за един от най-печалните атентати в българската история.Един от главните терористи, които са хвърлили „Света Неделя“ или „Свети Крал“ във въздуха, се нарича Иван Минков. Същият човек е герой от трите войни, носител на много ордени за храброст. Той е толкова разочарован от загубата на България, че емигрира в Русия. Там попада в съответните среди, връща се настроен много войнствено, да върши нещо от яростта, която го е обзела. Едва ли някой знае, че прекрасната музика на "Покойници, вий в други полк минахте", е написана от същия този Иван Минков.
Данаилов заяви, че не вярва, че атентатите в Белгия са последните, които ще преживеем. Тероризмът се изражда, изменя, смята той. В миналото терористите са признавали живота за ценност, а сега – за нищожен, аргументира се драматургът и заяви, че съвременният тероризъм е едно от нещата, които съдействат за загиването на цивилизацията.
Човечеството днес си измисля оправдания, за да не върши добри дела, заяви драматургът и даде за пример оправданието, което дава на себе си, за да не приеме бежанец в дома си, а именно – напредналата си възраст.
Трендафилов е оптимист, че Европа бързо се реорганизира и отношението и към тероризма ще съзрее, въпреки, че няма съмнение, че ще се пролее още кръв. Москова коментира, че страхът също неизбежно ще доведе до обединение. Генов призова да не се смесват два различни проблема – терористите и бежанците.
