Лиляна е студентка по химия, когато попада в театралната трупа на Наум Шопов. И така съдбата си казва тежката дума – театърът я среща с любовта и красивата брюнетка сменя Менделеевата таблица с блясъка на сцената. Някак естествено става актриса. На фестивала на художествената самодейност я забелязва актьорът Васил Кирков, който дава кураж на девойката да тръгне по артистичния път.
Лиляна Филипова започва кариерата си в златното време на театъра - млади актьори, добри режисьори, вълнуващи пиеси. Изиграва много интересни роли, като още с първото си появяване в пиесата на Иван Дончев „Сребърният пръстен” става популярна, тъй като има турне из цяла България. За ролята на Анна в пиесата на Иван Пейчев „Всяка есенна вечер” получава награда от Националния театрален преглед.
Веднага я харесват и я канят в Младежкия театър, където играе до пенсионирането си. С пиесата за Апостола на свободата открива всички младежки домове в страната под аплодисментите на първия ръководител на държавата Тодор Живков.
Любопитното е, че Лиляна Филипова играе роли все на изгори на велики българи. Помним актрисата от великолепния образ на либето на Левски от едноименната постановка на Васил Мирчовски, като Минка - възлюбената на Ботев от пиесата на Христо Лъчев. Отново тя е хубавата Мара от пиесата на Вера Мутафчиева “Из големия път”, в която се влюбва рицарят Кондофре, изигран от незабравимия Петър Петров. Мнозина научиха от спектакъла за село Кондофре, което и досега съществува на картата на България. На сцената Лили Филипова се чувства щастлива, а аплодисментите на публиката я зареждат с нови сили, правят я жива.
След пенсионирането при среща с колежки и приятелки актрисата чете или разказва случки из своя театрален живот. Първо се противи и отхвърля идеята да опише съдбата си, но всички я насърчават да издаде книга, за която актрисата разказва пикантни подробности в интервюто по Радио София. Непринудено се ражда биографичната книга “Из моя театрален свят и още нещо”.
Личният живот на актрисата е също толкова колоритен като професионалния й път. На сцената и покрай актьорството пламва любовта в живота ѝ. Лиляна разказва за запознанството си с Николай Филипов, който се влюбва в нея от пръв поглед. Щом я видял си помислил „Тя ще бъде!“, а за запознанството им „вина“ има Григор Вачков.
Въпреки че стартира актьорската си кариера в Перник, Лиляна Филипова израства в столицата. На сцената на читалището на Гара Искър е открит таланта ѝ, в София изиграва и най-хубавите си роли.
Изключително интересни са спомените на Лиляна Филипова за София – каква е била в детството и младостта ѝ преди 7-8 десетилетия, какво ѝ харесва актрисата в столицата сега.
Въпреки напредналата възраст Лиляна Филипова не спира да твори. Тя е едно от най-красивите лица на родната сцена и е сладкодумна писателка, която и в книгата си ни кара да почувстваме истинската магия на театъра и на словото.
Приятно слушане.
