Темата за бурките е чувствителна тема на разгорещени дебати в европейските общества от 1-2 десетилетия. Дискусията се появи във връзка с увеличаване на мюсюлманското население в Европа през последните десетилетия. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ арабистът д-р Галина Евстатиева, автор на книгата "Ислямът и забулването на жените в арабския свят".
В Корана няма дефинитивно разписване на одежди за жените, но се говори за покриване, обясни Евстатиева. Темата е част от по-голям дебат относно това кое е допустимо мюсюлманките да показват.
Религиозно-правно сред мюсюлманските учени не съществува никакво противоречие по въпроса дали една мюсюлманска жена трябва да се забулва или не. Става въпрос за главата, косата ѝ. Противоречията идват по въпроса дали пълното забулване, в случая т.нар. "бурка", е задължително, препоръчително или допустимо. Различията са свързани с начина, по който се интерпретира този въпрос в сунитските правни школи и в шиизма. По българските земи мюсюлманите, които живаят традиционно, следват ханифитската правна школа и съгласно ханифизма, приетото общоконсенсусно мнение на религиозните учени е, че лицето и ръцете на жените до китките, не се забулват.
Пълното забулване се приема единствено от ханбалитската религиозно-правна школа, която регламентира ислямската норма в държава като Саудитска Арабия. Това е и причината да се твърди, че жените в Пазарджик са повлияни от саудитския ислям или че им се плаща.
Дебатите за премахване на покривалото на главите започват в арабските страни в първите десетилетия на 20 век като част от все по-голямата активност на жените и стремежа им да се изявяват в публичното пространство, да получат образование и д.н. През 80-те се появява обратният феномен – новото забулване
Момичета или млади жени, които не са носили никога кърпи на главите си, започват да се забулват, за да покажат своята ислямска идентичност. Има много изследвания, които засягат тази тема. Феноменът се наблюдава в целия мюсюлмански свят – страните с преобладаващо мюсюлманско население, включително Турция. Начините, по които се интерпретира, са множество, включително, че това е алтернативна форма на модерност от страна на мюсюлманските жени.
Интервюто на Снежана Иванова с д-р Галина Евстатиева можете да чуете от звуковия файл.
