Когато преди 13 години във Велико Търново прохождаше първият специализиран форум за популяризиране на културния туризъм, имаше доста оптимисти, но и скептиците не бяха малко: „Кой ще дойде на подобно изложение извън столицата?! Пък и дали имаме разработени културни маршрути у нас!“ За второто имаха известно право: в онзи период от развитието на България се знаеше, че страната разполага с много обекти, но маршрути все още се предлагаха относително плахо. В новите пазарни условия предприемачите все още се питаха дали инвестициите в подобни начинания си струват, доколко ще има търсене и възвръщаемост на средствата. Какво трябва да съдържа подобен маршрут, за да бъде истински туристически продукт? – За музеите се споменаваше като за странен излишен лукс, който само иска средства, за да се закърпи, например, някой течащ покрив. Над усилията за привличане на посетители тегнеше понятието „музейна тишина“, в буквалния и преносен смисъл на думата. На тема „Що е то културен туризъм?“ преминаваха дискусии, кръгли маси. И ако с материалните обекти: исторически паметници, археологически крепости, музеи, галерии... някак нещата бяха по-ясни, понеже можеха да се пипнат, повече време отне да се избистри ролята на онова, което се нарича нематериално културно наследство. А то, напук на всички прогнози, оставаше живо: песните, танците, наддумванията, обичаите, ритуалите! С годините читалищата успяха дори да впишат в новия си облик най-съвременни технологии, ставайки понякога единственото място с интернет. Пътищата – лоши. Автобуси до големия град – два пъти на месец, че даже без хич, но – има мрежа! Има връзка със света! Така между репетициите на фолклорната група, кандидат-столетнички учеха да „чатят“ с внуци и правнуци в чужбина.
Някога, преди цели 13 години, които сякаш бяха в безвремието, мнозина не вярваха, че селата и малките забравени градчета могат да станат толкова привлекателни за туризъм, за еко-ваканция с вкусна домашна кухня, че да са предпочитани места за ваканция и от българи, и от чужденци. Тази 13-а поредна борса съвсем не е фатална, а красноречива повратна точка в развитието на културния туризъм. Неслучайно през 2016 година във Велико Търново се събират съмишленици от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА), редица министерства, общини, медии, неправителствени организации, учебни заведения. Какви въпроси вече са на дневен ред?
