Ако има българско министерство, което работи неуморно ден и нощ, то несъмнено е министерството на просветата. Но да се каже само, че работи е недостатъчно! Трябва да уточним, дори да наблегнем на факта, че то работи в правилната насока.
Ето, след известни колебания просветните чиновници решиха, че от учебните програми най-сетне трябва да бъдат изхвърлени Вазовите произведения „Дядо Йоцо гледа” и „Чичовци”.
Някой ще каже - защо?
Как „защо”?!
Какво прави Вазовият герой дядо Йоцо? Стои на скалата, слуша как долу някъде пухти влакът и, размахвайки капа, поздравява нова България! Е, кажете ми, трябва ли учениците да четат днес подобни разкази, когато през ден, през два се закриват железопътни линии и когато днешната нова България хич не е за поздравяване? К`во да й поздравяваш на днешната нова България?! За оплакване е тя, не за поздравления!
Да не говорим, че авторът Вазов описва как полуизкуфелият старец Йоцо се просълзява от умиление, задето имало било тогава българска войска.
Е, бива ли такива творби да изучава нашето подрастващо поколение, след като сегашната ни войска и един стадион като „Българска армия” не може да запълни докрай? Доста свободни седалки ще останат.
