В пиесата се разказва за фотографка, която е обезобразена от бомба, избухнала до нея, и нейния приятел, който психически не е добре от ужасите, с които се е сблъскал, описвайки военните действия и на фона на всичко това - тяхната любовна история. Те научили, че се обичат, тя иска да го вижда, да го чува и тази тема ми се видя много интересно разработена от автора, затова избрах тази пиеса.
Човечеството воюва и то воюва, откакто е създадено. Войната съществува. В пиесата има една много важна, ключова реплика, войната повтаря живота ни, само че в други измерения. Общо взето като, че ли мирният живот също по някакъв начин прилича на война и този паралел, между "горещата" война, да я наречем, и онази тиха война, която всеки ден я водим, коя е по-страшната...
В пиесата има и един друг аспект, също много важен, за избора - какво да направим, дали има смисъл да останем и да създадем семейство, да отгледаш дете или по-важното е да воюваш и да съобщиш на този свят какви ужаси стават по света, но това вече е въпрос на избор, гласи режисьорският прочит на Ивайло Христов.
В анотация към спектакъла използват откъс от реч на фотографа Джеймс Нахтуей:
Във време на социален катаклизъм и съмнение в ценностите на нашето общество, винаги ще се намерят хора, които съхраняват своя идеализъм. В наши дни, когато бушуват войни не толкова далече от границите ни и огромен брой хора напускат домовете си, за да търсят по-нормално съществуване в други страни, разказите на журналистите, които работят в най-горещите територии и образите на фотографите, които ежедневно рискуват живота си, са безценни за нашето по-задълбочено разбиране на конфликтите. Защото политиците и военните лидери ни казват едно, а снимките ни разкриват друго и подхранват съпротивата срещу войната.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
