Целта й е да оказва натиск по границите на Русия. Ако държавите, които граничат с Русия смятат, че ние сме заплаха за тях, то те са способни да се защитават самостоятелно. Когато обаче се разполагат тези батальони, то става дума за разгръщане на антируска военна инфраструктура до нашата граница, на базата на която може да бъде увеличавана числеността на войските. Там, където вече има батальон по-нататък може да бъде разгърнат полк, на основата на полка може да се появи дивизия, на основата на дивизията - корпус, а на основата на корпуса - армия. Разгръщането на тези четири натовски батальона е заплаха за Русия, няма отбранителен, а изключително нападателен характер. Бих искал да подчерта, че Русия няма никакво намерение да напада Прибалтика, Полша или която и да е друга държава. Защото Русия си има достатъчно проблеми и не разполага с ресурсите да завоюва други страни и още по-малко да установява властта си там. Целта на цялата тази антируска стратегия е не защита от Русия, а оправдаване на военните разходи на Съединените щати и ръководството на НАТО.
На въпрос дали разпоредената от президента на Русия Владимир Путин проверка на боеспособността на руската армия е свързана с плановете на НАТО за засилване на военното присъствие, Перенджиев каза:
У нас в Русия през последните 3-4 години постоянно се провеждат внезапни проверки. Когато служех във въоръжените сили през 90-те години и в началото на 2000-та, винаги е имало такива проверки, особено през юни и юли. Защо? Защото у нас на първи юни започва лятното обучение. И всички тези проверки целят едно единствено нещо - проверка на бойната готовност. Те нямат нищо общо с това дали НАТО ни заплашва или не. Това е нормална руска традиция. Моля на това да не се гледа като на заплаха за Европа.
По повод идеята за създаване на обединен черноморски флот с участието на Румъния, Украйна, Турция и България, Александър Перенджиев коментира:
Най-интересното е, че този флот не е нужен нито на България, нито на Румъния. Знаете ли, може би е необходим на Турция. За създаването на тази военна групировка са необходими не малко пари. Ще ви дам примерна сума. Трябва да бъдат похарчени около два милиарда евро. Това включва разходи за организация на управлението, т.е. щабове, системи за връзка, пунктове за разполагане на войските. Построяване на военно-морска инфраструктура. Всичко това не е евтино. Това е първо. Второ, кой ще плати? Готова ли е България да понесе такива големи разходи? Сигурен съм, че не. Румъния? Не. Украйна няма никакви пари. Пари има Турция. Тогава задавам следния въпрос. Ще създаде ли Турция този обединен черноморски флот на основата на равнопоставено партньорство. Силно се съмнявам. По-скоро флотът на България, на Румъния и на Украйна всъщност ще се превърне в придадък на турския флот. Нека българските граждани ме опровергаят и кажат, че не съм прав.
За България присъединяването към този обединен черноморски флот е изпълнено с много големи рискове, смята военният експерт:
Руснаците много обичат да почиват в България. Руските граждани купуват недвижимо имущество в България, плащат големи данъци, с което до голяма степен поддържат бюджета на страната. Необходимо ли е България да затвори този канал за приходи към собствения си бюджет? Създаването на този флот не е в интерес на България и най-вече на българските граждани. Иска ми се интересът на гражданите все пак да бъде поставен на първо място.
Александър Перенджиев оцени изявлението на премиера Бойко Борисов, че България няма да участва в подобна инициатива, като разумна и нормална стъпка, насочена към защитата на интересите на цялата страна и на гражданите в нея.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
