Важно е да се погледне отвъд референдума, който се проведе във Великобритания, да се видят процесите, които водят до подобни явления, каза външнополитическия експерт и дипломат Любомир Кючуков в коментар по темата за Брекзита и за това как той ще се отрази на самата Великобритания и страните от ЕС:
Най-обобщаващото, което може да се каже по въпроса е, че се получава дълбока разделителна линия между управляващи и управлявани, между елити и население, между хората, които чувстват, че техните ежедневни проблеми не са защитени, че човекът е отишъл на заден план. Евроинтеграцията беше заменена с евробюрокрация, човекът беше заменен с институции, благосъстоянието беше заменено с печалбата на корпорациите. Всичко тава създава тези настроения и те се отразяват на няколко нива. Едната опасност е от ефект на доминото – референдуми в други европейски страни за напуска на ЕС. Вече от няколко посоки дойдоха анонси. Втората опасност е на ниво самата Великобритания . Първо – след събуждането на 24 юни сутринта с този политически махмурлук и отрезвяването. В самата Великобритания виждаме, че много бързо тръгна събирането на подписи за повторен референдум. Второто, което може да стимулира първото, са вече ясните заявки от страна на Шотландия да направи огледален референдум за излизане от Обединеното Кралство, с опасения, че това може да се случи и в Северна Ирландия.
Очертава се тенденция на несигурност в дългосрочен план и във Великобритания, и в Европа, подчерта той:
Търсенето на сигурност доведе до несигурност.
Според политолога Кирил Аврамов всички страни са губещи в случая:
Това е класическа ситуация в теория на игрите, в които има загуба – загуба. От моя гледна точка, загуба за Острова, загуба и за цяла Европа. Големите губещи са гражданите на Европа, в това число и британците, които загубиха чувството на сигурност.
Като подаде оставка британският премиер Дейвид Камерън отложи вземането на решение, но и го прехвърли на следващия премиер, обясни Любомир Кючуков:
Подавайки оставка и казвайки, че следващият лидер на Консервативната партия ще бъде избран на конференцията през есента и евентуално, ставайки премиер, той ще подаде молбата за излизане, това веднага даде един буферен период от няколко месеца за британското общество. От друга страна е съвършено очевидно, че независимо от настроенията в британския парламент, които са за оставане в ЕС, при това с достатъчно сериозно мнозинство, парламентът сам по себе си не може да не се съобрази с вота. Ако нещо обърне сегашната ситуация, това би могло да бъде само един нов референдум, за който вече има заявки, но от друга страна, трябва да сме наясно, че независимо какво ще се случи, дали ще има нов референдум или не, този буферен период допълнително ще задълбочи разломите вътре в британското общество, бих казал дори, че ще радикализира и едните, и другите.
Несъмнено Камерън е най-големият губещ от британския референдум, допълни политологът Кирил Аврамов:
Дейвид Камерън ще остане вероятно в политическата история не само като човек, разбил един съюз, а вероятно разбил два съюза, защото това , което виждаме като дезинтеграция в Обединеното кралство, и тези дълбоки разломи, за които говорим, не са процеси, които могат да бъдат излекувани, тези рани не могат да бъдат излекувани бързо.
По-скоро пряката последица за нас е, че ни предстои председателство, като е ясно, че тема номер едно ще е британското излизане от ЕС, каза в „Неделя 150“ преподавателят по международни отношения в Университета за национално и световно стопанство Бойко Вълчев, коментирайки последиците от Брекзита за България:
Ако до края на годината се задейства чл. 50 от Лисабонския договор, който е легалната процедура за напускане на ЕС от Великобритания от новоизбран британски премиер, срокът изтича, когато България ще бъде председател. Това повдига автоматично и въпроса дали България е готова с тази тежка отговорност. Председателството на страната ни от сега се очертава драматично. Общо-взето това ще е доста голям удар по авторитета на България. Големият въпрос за България е – рязко да ускори подготовката си за председателството, за да не се превърне нашето председателство в следващата криза на ЕС. Може би е редно да се отделят повече средства за председателството. Не бих се учудил, ако тази криза с излизането на Великобритания, пренасочи вниманието на ЕС отново към вътрешните проблеми. Най-вероятно нашето влизане в Шенген и в еврозоната отново ще се забави. Най-вероятно отново ще има едно затваряне на ЕС навътре.
В звуковия файл можете да чуете подробностите.
