Спектакълът е бил представен в рамките на ежегодния фестивал на оперното и балетното изкуство в Истанбул. Това заглавие присъства често в репертоара на фестивала, но се изпълнява на открито, в автентичната атмосфера на двореца „Топкапъ“. Обикновено спектакълът се играе по два пъти, а вечерта на преврата съвпада с второто представление. Здравко Лазаров си спомни как музикантите са научили новината:
В един отрязък, в който на сцената имаше говорен диалог, концерт-майсторката дойде и ми каза на ухото какво всъщност става. Казах й „Трябва да докараме действието до края“, а в официалния антракт ще се вземе някакво решение. Това, което ме изуми, е, че заради географията на пространството, можех да виждам зад сцената какво се случва. Всички реквизитори и сценични работници - в хаос, с мобилни телефони. Всичко приключи.
Трудното започна след това. Наближаваше 12. Военните бяха обявили вечерен час. Мостовете бяха затворени. Метрото под Босфора – също. Спектакълът е в европейската част, а хотелите ни – в азиатската. Слязохме пеш до пристанището и може би успяхме да хванем последното корабче. Улиците бяха почти празни.
От своя страна младият уличен музикант с артистичен псевдоним Цезар, който бе гост на фестивала „Банско Бийт“, сподели пред "Хоризонт" за разликата при свиренето в концертна зала или клуб, на улицата има всякакви хора, които се спират да слушат, а това е много ценно и докосва всички. Майсторът на тромбона и импровизацията обясни, че политиката за него не е толкова важна, а младите хора и артистите трябва да се събират и да се концентират върху други важни неща извън негативните фокуси, които се получават в обществото:
Част от работата на младите артисти е да пренасят прекрасни неща в живота на хората и така да им помагат. Цялото разделение, което ни влияе, поражда насилието, което трябва да превъзмогнем. Младите артисти трябва да будят хората, да им покажат, че разделението не е отговор. На малки и големи групи, навън, на улицата, те просто трябва да бъдат заедно.
Улицата ми дава много свобода. В Берлин е много спокойно и се чувствам сигурен, каза още уличният музикант, запитан дали по време на размирни събития и атентати улицата е най-доброто място за изява на търсещия ум.
Двете гледни точки към изкуството и политиката чуйте от звуковите файлове.
