Югов е първият вътрешен министър на БКП след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. в кабинетите на Кимон Георгиев и Георги Димитров.
Министър на промишлеността в кабинета на Васил Коларов и подпредседател на МС в правителството на Вълко Червенков.
Участва активно в репресиите срещу опозицията.
След Априлския пленум през 1956 г. е избран за министър-председател и остава такъв до 27 ноември 1962 г.
През 1962 г. управляващата върхушка, в частност, първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков отправят обвинения за „извращения в органите на Държавна сигурност” и „погазване на законноста в нашата страна”, за които виновни са Вълко Червенков и Антон Югов. Югов е свален от заеманите държавни и партийни длъжности, а Червенков - изключен от БКП.
Югов разбира, че съпротивата е безсмислена и приема критиките, отправени към него – Трябва да заявя другари, че аз съм напълно съгласен и поддържам направеното предложение, в това число и предложението да бъда изваден от състава на Политбюро и ЦК на нашата партия.
По-късно е отзован и от Народното събрание, а през 1972 г. е изключен и от партията.
За 80-годишния си юбилей, типично по живковски, получава званието „Герой на социалистическия труд”, а пет години по-късно е сред последните, получили званието „Герой на НРБ”, най-високото в комунистическа България.
Югов доживава падането на Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и дори е възстановен в партийните редици на извънредния XIV конгрес на БКП на 30 януари 1990 г.
Умира на преклонна възраст, почти 87-годишен, на 6 юли 1991 г., само шест дни преди приемането на новата ни демократична Конституция.
