Миналата година, когато Комитетът за наблюдение на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" дискутираше условията за кандидатстване, обърна сериозно внимание на проблемите, които все още среща нашата образователна система в интегрирането на представители на малцинствените етнически групи. Анализът показа, че все още има недостатъчно разбиране на ползите от образователната интеграция не само от страна на част от обществото, но и от страна на ръководителите на образователни институции и местната администрация. Осъществяването на проектите често се случва само от усилията на една организация, без партньорство, или с други думи казано, ограничава се положителният ефект само до едно отделно училище или детска градина и най-вече се прекъсват интеграционните дейности след приключване на даден проект поради липса на средства за тяхното продължаване и постигане на устойчиви резултати. Ето защо изискванията по тези два проекта включват усилията и възможностите на община, детска градина или училище, както и неправителствена организация. Целта е да бъдат включени в допълнително обучение, най-вече по български език, за децата, за които българският език не е майчин, като основно условие за допълнителните резултати, които те ще получат в процеса на образование и обучение.
Модев допълни:
Ние сме дали достатъчна възможност от страна на детските градини, на училищата и на специалистите, които те могат да привлекат по отношение на въвеждане на такива нови иновативни модели на обучение, но комплексността на дейностите, които те могат да включат в проектите, включва също така и осигуряване на необходима психологическа подкрепа за децата, насърчаване на общуването и съвместните прояви на децата от различните етноси. Много важен акцент е и подкрепа на самите семейства от етническите малцинства, насърчаване на участието на родителите във възпитателния процес и най-вече подкрепа на родителите, свързана с убеждаване по отношение на ползите от задължителната предучилищна подготовка, от редовно посещаване на детска градина и училище .
Създаването на негативни нагласи към процеса на интеграция е много сериозен проблем, коментира Деян Колев от "Амалипе":
Преодоляването на тези негативни нагласи е един от ключовите моменти за реализирането на успешни интеграционни ефекти. Иначе самата оперативна програма безспорно е добре направена и би имала ефект, ако на местно ниво се получи реално партньорство, т.е. ако тези три субекта – община, училище и детска градина – реално работят. Притесненията ми в тази насока са, че не на всички места партньорствата са реални. Някъде общините или училищата избраха неправителствени организации, които функционират само на книга, т.е. нямат никаква дейност.
Колев допълни:
Член 99, алинея 4 от новия закон , както и член 62, алинея 4, забраняват категорично обособяването на класове или на групи от деца от един етнос в училища, в които има деца от различни етноси.
Цялото интервю с Иван Модев и Деян Колев можете да чуете в звуковия файл.
