Числата показват, че бедността е нерегистриран феномен. Той не е обгрижван, т.е. хората, които имат нужда от подпомагане, по никакъв начин не попадат в регистрите на официалната държавна статистика и агенции, които се борят с крайната бедност. За съжаление това са голяма част от хората. Трудно е да се каже точно колко, но ако вземем предвид работещите бедни, здравно неосигурените, поради голяма бедност, а не всички здравно неосигурени, безработните с ниски или никакви доходи, а голяма част от тях са такива, пенсионерите, сред които милион и триста живеят с доходи под официалната линия на бедност, ще се получи една група от хора, която формира около 36% от българското население. Не претендирам за крайна точност, но приблизително това е групата, която съставлява бедните хора в България. За съжаление голяма част от тях не се подпомагат по никакъв начин от държавните институции и тази група аз наричам "групата на сивата бедност", по подобие на сивата икономика, която обаче се изследва и срещу която се борим.
Григорова допълни:
Това, което се вижда ясно, е, че в момент преди налагане на някакви поредни рестрикции: намаляване на социални помощи, ограничаване на условията за достъп до такива, се поражда една обществена истерия. Появява се някой, който хвърля огромни числа в пространството. Обяснява, че за социално подпомагане отиват четири милиарда от националния бюджет, нещо, което е немислимо, но хората трудно могат да се ориентират за тези големи числа, какво точно им се говори, след което министри и народни представители започват да повтарят, че една или друга група е съставена основно от паразити, които се възползват от нас.
Цялото интервю с Ваня Григорова можете да чуете в звуковия файл.
