Репортаж на Весела Владкова за българските ромски гета в Дортмунд
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Не сме мечтатели, знаем, че вървим с много малки крачки напред, но знаем и това, че друга алтернатива няма. Думите са на Биргит Цьорнер, заместник-кмет по социалната дейност на Дортмунд. Градът има около 600 хиляди жители, намира се в сърцето на Рурската област, център на рудодобива и стоманената индустрия, дали препитание на хиляди гастарбайтери през 60-те години. Техните деца и внуци, добре интегрирани, продължават да живеят и днес в Дортмунд. От 2 години обаче с нови съседи. Към момента в Дортмунд живеят и около 3 400 български граждани. В сравнение с 2006 година увеличението е 88 пъти. По-голямата част от тях обитават Нордщад - често посещаван от репортери на регионалните медии квартал. На цветист език техните репортажи описват лайфстайла на нашите сънародници и ужаса в очите на дортмундските им съседи. Биргит Цьорнер също често е в квартала:
В началото съседите се оплакваха от пренаселените жилища, от изхвърлените боклуци по тротоарите. Хората недоволстваха и това е разбираемо, когато идват нови съседи и не се придържат към утвърдените правила.Освен това недоволстваха и българите, които са добре интегрирани в града.Оплакваха се, че всички биват поставяни под общ знаменател. Днес нещата са малко по-добре, макар крайно десните политици все още да се опитват да манипулират общественото мнение. Постигнали сме известен напредък и според мен трябва да продължаваме в същия дух. Всички ние живеем в ЕС, той си има своите правила, част от които е свободното движение на хора, и нашата задача е да направим най-доброто от това.
Всеки четвърти български гражданин в Дортмунд е родом от Пловдив и по-точно от Столипиново. По данни на кметството в града 80% от тези хора нямат нужната квалификация, за да си намерят работа и да издържат семействата си. Биргит Цьорнер уточнява:
В Германия не се води статистика за етническия произход на хората, но ако погледнем факта, че преобладаващата част от новопристигналите са от Столипиново, можем да заключим, че са роми. Ние обаче се концентрираме върху конкретните проблеми на тези хора: образование, квалификация, здравеопазване. Повечето от тях не са здравно осигурени.
В средата на месеца федералното правителство гласува проектозакон, който ограничава правото на граждани от други страни на ЕС да получават социални помощи. От шест месеца на пет години се увеличава срокът, през който те нямат право на такива плащания, при условие, че никога не са работили в Германия и съответно не са се осигурявали. В духа на тази промяна е и инициативата на Дортмунд, подета в началото на октомври - в съвместна работа с община Пловдив да се намери начин за ограничаване на броя на напускащите България в посока Германия. За началото на серия от планирани проекти разказва Биргит Цьорнер:
Всичко започна от това, че хората, пристигнали след 2014 г., нямат шанс да се интегрират на трудовия пазар. И ние категорично подценихме този проблем. Хората масово пристигат с погрешни очаквания и представа за живота в Дортмунд. Не знаят как да търсят работа и да изградят нов живот. За това планираме информационен център в Пловдив, където обаче да се предоставят и съвети и възможности за по-добър живот в Пловдив, защото съвсем не всички, които заминават, са опитали да подобрят живота си в България.
Биргит Цьорнер очаква, че преобладаващата част от новите българи в Дортмунд ще останат. За тях няма друг път, освен интеграцията, казва тя. Част от планираните проекти в Столипиново и Пловдив ще се финансират от ЕС. Цьолнер коментира и ролята на ЕС във вътрешната за съюза миграция:
Това, за което говорим, е обсъждано многократно в Брюксел, защото с нашите проблеми се сблъскват и други страни и общини в Европа. ЕК стартира нова програма за финансиране на дейности в рамките на РОМАКТ - програма на Съвета на Европа и на ЕС в подкрепа на местните органи на власт при интеграцията на малцинства. В рамките на нашето партньорство с Пловдив планираме обмен на специалисти и опит, за да можем да изградим стабилни и постоянни връзки с българската община. Освен това ще се опитаме да привлечем средства от европейския социален фонд. Все пак става дума за проблем, с който общините не бива да бъдат оставяни сами и имат нуждата от подкрепата на националните правителства и на ЕС като цяло. Според мен за този проблем се говори твърде малко. Голямата тема е, каква Европа искаме? Каква социална Европа искаме?
