Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Бързо, живо и с усмивка – това е духът на италианския танц салтарело. За първи път за него се споменава през 13 век в Неапол, но без точни указания как се танцува. По-късно става популярен в района на днешна Италия и Испания, на особена почит е и в благородническите дворове на средновековна и ренесансова Европа и се превръща в традиция за карнавалите в Рим. Затова някои го смятат за танца на римляните. Салтарелото се играе с характерни подскоци, оттам идва и името на този танц – от италианския глагол saltare (скачам). За да се включите в салтарелото трябва да имате партньор и да обичате подскоците в бързо темпо. Трябва да има и музиканти, които да създадат необходимото настроение като свирят на китара, ударни и духови инструменти. Въпреки че тръгва от неаполитанския двор, салтарелото се превръща в типичен италиански народен танц от областта Чочария. Дори през 15 век името му става нарицателно за характерна танцова двойна стъпка с подскок на слабо време, която може да се открие и в други танци. В ръкописите от тази епоха целият танц се описва като салтарело-стъпка в типичния ритъм и със задължителна импровизация. През 16 век към него посягат и куртизанките, когато играят преоблечени мъже на маскарадните игри. Днес почти всички сериозни ансамбли за старинна музика включват в репертоара си и салтарели.
