За съжаление идеологията, която властва, и която продължава да господства е, че пазарът е абсолютният регулатор на всичко, включително даже, както се вижда, и в политиката. Но тази идеология, тя е създадена тогава, когато не е имало даже монополи, камо ли пък сегашните транснационални корпорации и глобополи, които напълно промениха логиката на пазара, особено в условията на научно-техническата революция и се оказа, образно казано, както казват и в САЩ, че 99 процента бедни хора работят за един процент, които стават все по-богати и по-богати, а другите (средната класа-бел. ред.) остават на нивото на доходите на 70-а или 80-а година от миналия век.
Що се отнася до България, ако се погледне реалното потребление, физическото потребление на човек от населението, то две трети от българите потребяват с около 20 до 30 процента по-малко, отколкото през 1990-а година, която не е най-добрата година на България. Така че противоречието е огромно и така, както се дефинира от специалистите, това е противоречие между обществения характер на демокрацията, която изисква общи, хоризонтални и свързани решения, и частния характер на присвояването на пазара, който е обхванат от една голяма група, но не многочислена разбира се, банкери и големи производители.
Проф. Дуранкев подчерта, че според много анализатори вече е ясно, че тази система, която е в момента, не работи добре не само за обществото, но също така за екологията и за бъдещето на децата и на нашите внуци, като очерта алтернативата така:
Промяната, която е необходима, е изработване на цялостни планове-програми също така, които да бъдат дългосрочни, целеви програми и които да решават - като започнем от екологичните проблеми, от глобалното затопляне, с формите на енергия, която ще консумираме в бъдещето, и стигнем до образоването и здравеопазването на децата и внуците - нещо, което е напълно нормално в една система като европейската, където разчитаме на така нареченото "равенство на достъпа", тоест и най-бедният човек в Европейския съюз да има шанса неговите деца да не останат чистачи или миньори, а да могат да станат лекари, композитори или каквото и да било друго.
