През 2014-а година Европейският съюз, но и други страни, решиха да наложат санкции срещу Русия в отговор на това, че Русия наруши териториалната цялост на съседна страна. В ЕС това става с консенсус на всички страни членки. В крайна сметка се одобрява от Съвета на страните членки. Тези санкции се подновяват на всеки шест месеца от тогава до сега. Можем да говорим за промяната им или отмяната им чак преди юнското им подновяване. Санкциите по отношение на Русия са два вида. Едните са санкции, свързани с анексията на Крим. Те са свързани с лични документи, забрана за влизане в ЕС и финансови санкции върху някои институции, които действат в Крим. Но санкциите, за които обикновено говорим, са тези, свързани с износ на оръжие, големи финансови транзакции и т.н. Те са по отношение на Източна Украйна и са свързани с Минското споразумение. Технически погледнато трябва да има някакъв напредък по споразумението, за да се стигне до смекчаване или отмяната им.
Весела Чернева заяви, че теоритечно е възможно България да стане инициатор на отмяна на санкциите срещу Русия:
Европа действа единно, тогава когато важни въпроси са на дневния ред. Много висока е цената за една страна, да не говорим за малка такава, да развали този консенсус, ако той е наличен в голямото мнозинство от страни. Промяната, която ще видим вероятно ще дойде от Франция. Ако френският президент заяви, че Франция не желае повече да участва в този механизъм, то тогава ще бъде много трудно този консенсус да бъде продължен. Санкциите са свързани с банковата система. Европейската и американската банкови системи са тясно свързани. Ако САЩ решат да отменят санкциите, те няма да могат да функционират, независимо дали ЕС иска да ги продължи или не. Затова сътрудничеството между Брюксел и Вашингтон е много важно, за да имат санкциите ефект.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
