Достъпът до навременна и адекватна информация за състоянието на въздуха, който дишаме, е показателен за нивото на диалога между населението и институциите, а все повече и жизненоважен. Плановете и мерките за подобряването на въздуха в големите български градове и най-вече в София, се определят от екологични организации като закъснели и прах в очите. Както и в дробовете на данъкоплатците.
България години наред държи непочетни челни места в класациите за замърсяване с фини прахови частици - ФПЧ, като периодично истерията по въпроса ескалира, за да не последва нищо адекватно като мерки, което да промени ситуацията.
Къде грешат хората и управляващите и има ли умисъл в грешките, питаме съветника по екологични политика в сдружение „За Земята“ Ивайло Хлебаров. Доколко е вярно твърдението, че Столична община и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) крият информация относно състоянието на въздуха в София и как е възможно това да се случва, въпреки сериозното обществено недоволство и тревога? Какъв е отговорът на официалното искане към ИАОС от страна на няколко неправителствени организации, сред които сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“-България, за почасовите данни от автоматичните измервателни станции в София за последните 4 календарни години?
Какво ще донесе поредната стратегия, която изготвя Столична община, и какво е изпълнено по предишните две? Отговор на тези и други въпроси в звуковия файл.
