Живеем във времена, когато успехите на медицината и навлизането на науката и технологиите все по-надълбоко в човешката природа водят до увеличаваща се средна продължителност на човешкия живот. За жалост спечелените години не означават автоматически повече здраве: житейският път в редица случаи остава белязан от множество болести, някои от които дори „подмладяващи се“.
И именно защото здравето и болестта не са „голи“ факти, а реалности, свързани с човешките права, чувствителност и достойнство, новаторски интердисциплинарни науки като биоетиката и биоправото се опитват да прокарат в наши дни нови мостове между факти и ценности, зачитайки нашата уязвимост, лично пространство и отговорност пред бъдещите поколения.
Надеждата все още си остава, спотайваща се кой знае къде в мистичната кутия на Пандора, отворена от нездравото любопитство на „дарената с всички дарове“ и захлопната от нея бързешком – уви, твърде късно, за злините и болестите, изскочили навън. Как можем да помогнем на тази на обща надежда самите ние?
Коментират юристът и автор на книгата „Видения в кутията на Пандора. Биоправо“ д-р Стоян Ставру, ръководителката на магистърска програма „Интегративна биоетика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ доцент д-р Валентина Кънева, докторът по философия и доцент към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ Ина Димитрова. Своеобразни щрихи по темата добавя художникът Калин Николов.
