Интервю на Весела Владкова с проф. Карл-Рудолф Корте и Клаус Легеви
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Крайно десните партии в Европа набират скорост в година, която може да се окаже решаваща за бъдещето на европейския проект. 2017-а година е наситена с важни избори в Европейския съюз - предстоят парламентарни избори в Холандия и Германия, а Франция избира нов президент.
И в трите страни крайнодесните популисти набират скорост, посочи в интервю за предаването "Събота 150" проф. Карл-Рудолф Корте, преподавател в университета в Дуизбург и чест коментатор на политически събития в германските обществени медии, според когото в основата на техния успех стои критичното им отношение към глобализацията като цяло, като към това се добавя и страхът от социално пропадане. В този смисъл говорим за критика към всичко, което ни е познато до сега.
Тази година е годината, в която се определя съдбата на ЕС, ако в Холандия или в Италия, или в Германия на власт дойдат крайно десните, то това би бил краят на ЕС, добави в интервю за предаването "Събота 150" политологът Клаус Лeгеви, директор на едноименния институт за културни и научни изследвания в Есен и известен изследовател на националистическите движения в Европа.
Проблемът обаче не се появи тази година, а още преди десетина години, когато се оказа, че много европейци не се чувстват представени в политиката. Те обърнаха гръб на политиката и сега се връщат обратно, но под знамената на националистите.
Друга причина за възхода на крайно десните е социална - свидетели сме на много широко отворена ножица между отделните слоеве на обществото. Глобализацията удари по социално слабите и хората на наемния труд, които не са достатъчно добре защитени от социалната държава или профсъюзите. Тези хора също намериха подслон при популистите.
Има и трета причина - това е миграционната вълна от арабски и африкански държави, която се възприема като нежелано външно влияние. Европа води културна и религиозна война срещу нехристиянски мигранти, добави Легеви, според когото може да бъде обособена и четвърта причина в лицето на разширяването на изток на ЕС, което всъщност предизвика първата голяма вълна популизъм в Европа.
Приемането на страни от бившата съветска зона на влияние в ЕС и НАТО беше правилно решение, но е съпътствано от два проблема, обясни политологът:
От една страна социалните различия в ЕС нараснаха значително, което води до трудности във финансовата, икономическата и социалната политика, което пък националистите използват, а от друга - източноевропейците не се чувстват удовлетворени от членството си в ЕС, макар да са облагодетелствани от структурните фондове.
Според професор Корте също определи бежанската вълна като важен катализатор за нарасналото влияние на крайнодесните, която застигна Европа: Страховете от бъдещето имат много и различни причини, но общото е чувството, че глобализацията носи със себе си негативи за обикновения човек, а не предимства. Към това се добавя, че с бежанската криза непознатото и чуждото навлизат в ежедневието ни и се оказа, че гражданските общества са отвикнали да приемат различните. Затова бежанската вълна поражда страх и протестното движение на популистите се храни именно от тези страхове. Обединяващите се крайно десни партии няма да успеят да разцепят Европейския съюз, подчерта проф. Карл-Лудвиг Корте, който направи оптимистична прогноза за бъдещето му: ЕС има бъдеще само, ако има пламенни, убедени и емоционални поддръжници, които искат и могат да градят бъдещето му. Постоянното припомняне на мирната история на континента ни и изобщо на историята няма да помогне. Лично аз обаче съм оптимист. Във Франция, например, има кандидат-президент, който е убеден европеец и има шанс да стигне до втория кръг на изборите. В Германия - двамата основни кандидати за поста на федералния канцлер са убедени европейци. В Австрия пък наскоро беше избран един изключителен европеец за президент.
Аз съм оптимист, но при условие, че на хората се обясни, защо тази Европа е добре за тях, защо някои проблеми могат да се решат само през сътрудничество с другите европейски партньори, и защо само чрез ЕС може да се постигне благоденствие. Който успее да обясни това на европейците, несъмнено ще има успех, подчерта преподавателят.
Според политолога Клаус Лeгеви потенциалът на крайно десните популисти се изчерпва - нещо, което са показали ипрезидентските избори в Австрия: Очаквам, че подобен сценарий ще наблюдаваме и във Франция, и в Холандия. След Брекзит, но и след победата на Доналд Тръмп в САЩ, хората разбраха, че Европа е на път да се саморазруши.
Много консервативни избиратели вече гледат на лозунгите на популистите с насмешка и за това протестът, който в момента в Европа се надига срещу популистите, ще има оздравителен ефект, категоричен е изследователят на националистическите движения в Европа.
Тази година е годината, в която се определя съдбата на ЕС, ако в Холандия или в Италия, или в Германия на власт дойдат крайно десните, то това би бил краят на ЕС, добави в интервю за предаването "Събота 150" политологът Клаус Лeгеви, директор на едноименния институт за културни и научни изследвания в Есен и известен изследовател на националистическите движения в Европа.
