Лекарите са много необходими в училище, тъй като много деца имат здравословни проблеми и е необходимо те да се назначават от директора, заяви в предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Юлиян Петров – председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа":
Ако в общественото пространство най се тиражира темата за по-високи учителски заплати, обещавани от кой ли не, то в образователните среди най се говори за агресия, защото агресията кореспондира с дефицит във възпитанието, липсата на възпитание кореспондира с неясни правила, а лошите или липсващи правила кореспондират с липса на гражданско образование. Така се оформя една нарастваща спирала, в която не се вижда край. Това,че в момента заговорваме за лекарите в училище, това е една много важна тема и ние направихме един коментар на изявленията на министъра по здравеопазване д-р Илко Семерджиев, който казва, че в училище има здрави деца и може би по-скоро няма нужда от лекари, има нужда само от медицински лица. По принцип обаче картината не е точно такава, защото българските деца далеч не са здрави и много мерки трябват към тях, защото имаме и по наши наблюдения много ученици с диабет, алергии, астма, т.е. необходимо е да има медицинско лице и по възможност лекар.
Лекарите не трябва да се назначават от кметовете на общините – това е проблем, защото по-добре би било директорът като мениджър да има една пряка връзка с лекаря, той да го назначава и да има по-добра комуникация с него. В момента кметът ги назначава лекарите, той финансира тяхното трудово правоотношение, което се разминава и ще бъде по-добре да бъдат да има възможност назначени в рамките на делегирания бюджет и да бъдат назначени от директора.
Според Юлиян Петров по отношение на възпитанието са необходими комплексни мерки, а трябва да се работи и с родителите:
В момента родителят е много нужен и много необходим. Той е необходими със своята организация, но в рамките на последните няколко години се получи една такава порочна релация, т.е. родителят от партньор придоби един команден стил на управление и на рекетиране на образователната система. Всъщност всеки трябва да си заеме мястото.
Дефицитите във възпитанието се установяват много лесно, когато това възпитание или в него липсва дозата толерантност, когато един ученик пречи или застрашава живота на другите ученици, това означава, че той е възпитан добре, той не е толерантен и системата веднага трябва да се задейства, за да пази останалите. Това е един принцип, който е открит преди стотици години и го има във всяка една образователна система. В Англия един ученик, който се бие, може веднага да бъде отстранен но в коридора и да работят психолози с него, а от самото училище, без мандат от родителя и за него ще бъде много трудно той да се върне пак в същото училище. В България този ученик може да остане още 4 години и всички други ученици да бъдат преместени заради него. Ако това е нормална картина, това означава, че ние по някакъв начин се отдалечаваме от европейските принципи.
По принцип само една мярка никога не може да реши проблема, трябва да има комплекс, трябва да има съвкупност от много мерки, да се работи и с родителите. Безспорно образованието търпи криза в цяла Европа. Всъщност превантивните мерки са най-важното. Проблемът вече е не в това учителят какви права има, проблемът е в това, че цяло едно поколение го възпитаваме на невъзпитание. Нещо трябва да променим, но тази промяна не може да бъде само една и две, трябват комплексни промени, готови сме да седнем, да ги дискутираме и се надяваме да ни чуят в тази дискусия, защото за момента нищо не се чуло от това, което ние сме се опитали да предлагаме.
Учителят е като на бойно поле, но той няма никакви лостове за въздействие. Той може да се опита с една дискусия, с една беседа да обясни отклоненията в поведението на учениците, но ако те се сбият, той няма нито правата, пък и способностите да ги разтърве, защото може да бъде и по-пострадал от тия, които се бият. Тъй че в тоя ред на мисли ние трябва да помислим и за квалифицирана охрана. Българският учител охранява коридорите, охранява и дворовете, което не само че го унизява, но той не може да оправи това нещо. Това, от което най-много се нуждае българският учител, е да му се даде мандат той да възпитава, той да съветва и българските родители да му повярват.
Разговора на Таня Величкова с Юлиян Петров можете да чуете от звуковия файл.
