Стигнах благодарение на медиите. Едно кратко съобщение, ама много късичко и забутано в някой от ъглите на някой от всекидневниците, не помня точно кой, което намери жена ми, която работи заедно с мене от години, го донесе и каза: "Абе. знаеш ли, така като жена, и не само като жена, чувствам, че тази история има много-много интересна съдба и може да стане много интересен документален филм." Аз, без да се замислям, веднага звъннах във Външно министерство на наши приятели, те ни свързаха с нашата посланичка, тя ми даде мобилния телефон на Костадинка Кунева в Париж, където тя продълбава своето лечение и след телефонен разговор се разбрахме за първата дата, в която тя би могла да се срещне с мен в Париж. Взех самолета и проведохме заедно с моята съпруга тридневен разговор с нея, за нейния живот и за всичко, която тя чувства и усеща в този момент и след трите дена тя даде съгласието си да направим филм за нея.
Това е съдбата на един човек,която ще разтърси, абсолютно съм сигурен, защото вече правих първи прожекции, с искреността си, със съдбата си, която не е лъскава и филм, който ще даде кураж на всички наши сестри, майки, дъщери, които работят като чистачки, гледачки на възрастни хора в чужбина, на всички, които имат размисъл, че заминаването в чужбина е някаква Аляска, някакво видение, че ще осъществи всичките им мечти.
