За мен същностното и най-важното е, че политиците не можаха да разберат, че няколко пъти хората казаха, че вече не желаят да бъдат управлявани повече по този начин - не за техните цели и не от тях.
Сега въпросът за управлението е централен, отбеляза Драгомир Генов, като напомни, че цената на управлението по време на прехода е огромната емиграция:
Около 2 или 3 милиона българи, по различни данни, в активна възраст напуснаха България - с целия потенциал, с който те разполагат. Тоест те бяха в основата на това, което в България би могло да бъде създадено като икономика на знанието и общество на знанието.
Вече не само хора емигрират, а цели териториални общности се преместват, също и цели професионални общности напускат, например медици, отбеляза Генов.
В обществата, които са "слаби" - като българското, има възраждане на национализма, каза още Драгомир Генов, но добави, че той не бива да се разбира като нещо отрицателно, защото:
Национализмът е част от политическата идеология, която е създадена на Европейския континент, тя е част от семейството заедно с консерватизма, либерализма, социализма и.т.н. - като политическо понятие.
В съвременния свят има дезинтеграция на социалната тъкан на обществото и стои въпросът има ли сила, която може да се противопостави и се търси интегриращ фактор. За такъв фактор в "слабите" общества се обявява национализмът, но той обикновено не е ефективен и се представя само като изяви на авторитарни лидери, смята анализаторът. Според него основна задача за нашето общество от гледна точка на националния интерес е да се обърне процеса на емиграция:
За да се върнат тези хора тук, което според мен би следвало да бъде основен приоритет, или ако говорим с термините на национализма - националният интерес трябва да бъде: можем ли ние да създадем условия те да се върнат тук, да пожелаят да дойдат тук, да се развиват. Отговорът, поне от това, което виждам в програмите, в обещанията на политическите партии, не виждам и намек за това.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
