Макар че наистина не следя толкова българската политика и не съм съвсем с най-актуалната информация, смятам, че мога да взема решение, което мисля, че е правилно – избор на партия, за която да гласувам. Бих искал да използвам това право, за да мога поне дистанционно, от Германия, да помогна на семейството си и на хората, които все още са в България. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Кристиян Христов, който живее и работи в Германия. Той е разочарован, че трябва да пътува няколко часа, за да гласува на предстоящите предсрочни избори, тъй като в града, където живее, няма да има секция:
Не знам каква е причината в Германия да има толкова малко секции – дали немското законодателство, или българската държава, която го използва като извинение – но е един вид нечестно, в Германия, където, според мен, много хора са информирани, добре образовани и биха искали политически да бъдат активни, тази възможност да им се взима, докато в други държави няма такива ограничения, които да орязват човешките права.
Христов е подал заявление по интернет, че иска да гласува в града, където живее, и е установил, че същото са направили над 80 наши сънародници от същия град.
Антоанета Тончева – доброволец от българската диаспора, участвала в разясняването на необходимостта от разкриване на секции в Германия и в събирането на заявления, изтъкна, че през декември румънците в Германия са гласували на президентския вот в 11 града в страната, а месец по-рано – на българските президентски избори секциите са били само в дипломатическите ни консулства.
...Което, честно казано, би провокирало един много сериозен скандал, тъй като румънските и българските граждани са пълноправни граждани на ЕС и Германия не би следвало по никакъв начин да ни третира различно. За да ни третира различно, според мен, има някаква причина. И според мен, тя не би следвало да бъде в Германия. Този въпрос би трябвало да бъде отправен и към българското Министерство на външните работи, тъй като те би следвало да знаят, че българската диаспора в Германия, която по статистически данни е около 300 000 души, е всъщност и най-голямата българска диаспора на територията на Европа.
Комуникацията на институциите с българите в чужбина е на незадоволително ниско ниво, изтъкна Тончева. Тя е категорична, че сънародниците ни в страната са уведомили посланика за желанието си да гласуват по градове и е имало достатъчно време, за да бъде уведомена германската държава 2 месеца преди изборите.
Благодарение на запитване именно от вас – БНР, разбрахме всъщност, че МВнР в крайна сметка е уважило нашето писмо и е изпратило запитване до германските власти. Но от там насетне нямахме абсолютно никаква комуникация. Доколкото разбрахме, писмото е изпратено вечерта на 27 януари, отново с един ден закъснение, както се случи на президентските избори. Тогава нотата е била изпратена на 7 септември – ден след крайния срок. Този един ден може би е чисто формалната причина за отказ. Тук мога само да предполагам. Крайни срокове има навсякъде по света и германските власти са напълно в правото си да решат да откажат, дори само заради закъснението, но, според мен, има нещо повече от това.
Повече подробности можете да чуете от звуковия файл.
